Проф. Емил Попов: Превръщат ни в място за взривяване
Българската култура беше въпреки всичко. Тя съществуваше с нейната автономност, въздействие и дълготрайност. Тя принадлежи на българския народ. Не може администратори да разполагат с тази неприкосновена собственост.
Решението за преместването на паметника "1300 години България" пред НДК е абсурд в няколко посоки.
Цялата гилдия, включваща архитекти, скулптори, художници, както и на много мислещи хора е единодушна и заявява: Този паметник не трябва да се бута. Това не е нещо, в което може да се влезе с булдозер и да се разруши и да се премести както се мести една пейка за парк.
Освен че се унищожава физически, се унищожава нещо, което е свързано с нашата основна духовна бъркотия, в която живеем в момента. На практика ще наблюдаваме това, за което говорим през последните 25 години, а именно – сривът на ценностите. Не можем да си затваряме очите.
Що се отнася до авторското право. Изключително грубо и варварски се минава през него. Културната собственост е собственост на българското общество, а не на някой административен вожд, който се дразни. Властите не трябва да се подават на натиск и да се крият зад формулировки от типа – ама хората не го харесват. Те няма да се женят за него. Това са изключително плитки конструкции. И не на последно място нека си дадем сметка, нима Айфеловата кула е в Лувъра, а пирамидите в "Бритиш музеум"... Нека да погледнем и каква е практиката в Европа. Ще си позволя нарочно да дам дори един много драстичен пример. Нима някой бутна паметниците на Съветската армия в Берлин или Виена, столици на две страни, които са воювали с руснаците през Втората световна война.
А ние ще се проявим с това, че бутаме собствените си паметници. И то паметникът, който е мегаломански, но е посветен на "1300 години България". В него има три основни послания: Пиета, поривът за живот, който дава своя принос, когато трябва да се плати най-скъпото, Симеоновият златен век, в основата археологията от старобългарския пласт и най-отгоре леярят, което е интерпретация на една творба от 1972 г. откупена от "Ниделхайм музеум" като съвременна модерна скулптора. Но това не се говори в българското обществено пространство, а се говорят щуротии. Политически елементарни, плитки и абсурдни. Това не е кошче за боклук. Няколко милиона да взривим паметника, а след това още няколко милиона, за да го възстановим отново. Сякаш си преместваме чантата от лявата в дясната ръка.
Паметникът е нещо извън прагматиката и грубата политическа манипулация, извън политизирането на едни факти, които са в контекста на едно друго време. Те не се оценяват по същество. Този монумент беше едно авангардно произведение за времето си. В него посланията са много ясни и те са в полза на "1300 години България", а не на някакъв политически слугинаж.
За съжаление ние единствено и само рушим и то неща, които не бива да рушим, а да съхраняваме. Няма да остане камък върху камък. Едно самоунищожително, нихилистично и безпрецедентно поведение и то на хора, които трябва да се държат държавнически.
Превръщат България от държава в място за взривяване. Тези, които помагат в това разрушение, дали са направили нещо? Разрушителят е човек, който не е направил нищо.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: НДК паметник Проф. Емил Попов Култура