Хайде,хайде и на теб май някой ти плаща да пишеш глупости!

Стачката изяде главата на синдикатите

Стела Стоянова

От "зад тях сме, много са им мизерни заплатите" до "ама тези учители наистина прекалиха". Коренно се обърна общественото мнение през последните дни. И не е нужно да си социолог, за да го установиш, стига само да се качиш в градския транспорт например. Учителската стачка би рекордите по обществена значимост, особено след като родителите заплашиха с контрапротест, ако преподавателите не влязат в клас. Остава само майки и татковци да разпънат палатки срещу стачкуващите учители, и родителските срещи ще се правят направо при премиера Сергей Станишев.
Прекалиха ли наистина учителите, или просто се превърнаха в заложници на собственото си мизерно заплащане и политическите амбиции на синдикатите си? Преди ден преподавател ми каза "Ако до понеделник не се разберат, аз лично влизам в клас. Няма да ставам маша за интересите на Янка Такева". Вярвам, че много преподаватели разсъждават по подобен начин. Предложените увеличения на заплатите вече изглеждат достатъчно разумни и всяка безкомпромисност по-нататък ще бъде бумеранг, който ще удари върху учителското съсловие. Повечето родители, които са потърпевши от протеста, могат само да мечтаят за 650 лв. заплата, а в момента търпят и загуби, защото трябва да отсъстват от работа, за да си гледат децата. Всяко удължаване на протеста клони към проваляне на учебната година, заради което даскалското съсловие направо би било линчувано. Повечето учители са наясно с това, разбират го и доста синдикалисти. Затова дори в националния стачен комитет цари разнобой както за исканията, така и за това трябва ли стачката да продължи. Но в момента точно от разумните и умерените май зависят доста малко неща. Защото протестът вече не е синдикален, а яхнат от политически сили с противоречиви интереси, на които не им пука за някакви си преподаватели. За тях е важно едно - кабинетът да е в шах. Знайни и незнайни кметове и кандидати също извличат дивиденти от продължаващата криза - безспорно не в образованието, а в управлението, защото налива вода в предизборната им мелница. Ако протестът бе избухнал само преди година, когато страната не е в кметска кампания, те нито щяха да му наливат пари, нито да плащат автобусите на стачкуващи учители до столицата. А Янка Такева щеше да помишкува малко пред парламента с патетични лозунги и накрая да се съгласи с 25% увеличение. Което между другото неведнъж й се е случвало. Учителите още помнят една предишна стачка, при която тя в крайна сметка договори с кабинета на НДСВ дори по-малка сума от тази, която бе поискала първоначално - от 20% мизата падна под 10, колкото се полагаше по закон. Сега обаче не само Янка, а и други нейни синдикални колеги се опиват от властта, камерите, а най-вече от политическата подкрепа, която явно се отразява зле на способностите им за рационално и адекватно мислене. Но пък вероятно се отразява добре на бордовете, в които участват.
Стачката се превръща в нещо безформено, което дори и синдикатите трудно могат да контролират. Защото, докато някои преподаватели са готови да влязат в клас и да "дръпнат" медийното килимче на Янка и компания, други са дотолкова нахъсани и се чувстват толкова многократно предавани от лидерите си, че биха приели всяка сума под 100% като предателство. И едните, и другите обаче са съгласни в едно - че след края на протеста трябва да поискат оставките на синдикалните си лидери. Затова и профсъюзните вождове са притеснени. Започнаха стачката без ясна визия за това какви отстъпки трябва да се правят, но с ясното съзнание, че политическата ситуация е благоприятна за тях. А нито знаят как, нито имат властта да я приключат. Защото се отмятат от думите си минути след като са ги казали и наистина превръщат преговорите в седянка.
Ако учителите се отърват от подобни лидери, ще си направят най-добрата услуга. Защото те освен всичко друго им изграждат и лош медиен образ.