Магистрати перат пари

    

Автор: Теодора Тодорова, вестник "Монитор"

Купуват жилища, после ги прехвърлят на близки и роднини

Съдии и прокурори, за които се знае, че вземат пари под масата, перат нерегламентираните си доходи чрез банкови заеми. Изтеглените кредити те използват за покупката на недвижими имоти. Чрез същата схема парите си перат още мутрите от борческите и престъпните групи.

Това става ясно от доклад на инж. Момчил Добрев от института "Добрев - Халачев".

Съавтор на разработката е Мариола Гарибова, която е частен съдебен изпълнител в София. Докладът е част от лекциите, които ще бъдат представени на започналата вчера в УНСС международна научна конференция на тема "Теория и практика на финансовите престъпления". Патрони на конференцията са финансовият министър Пламен Орешарски и шефът на БНБ Иван Искров. От името на вътрешния министър Румен Петков приветствия поднесе зам.-министър Камен Пенков.

"Успешната борба срещу финансовите престъпления може да стане само, ако публичните власти и частния сектор си взаимодействат ефективно. Главното нещо, на което трябва да се обърне внимание, е превенцията на финансовите престъпления", каза при откриването на събитието министър Орешарски.

"Без финансовата подкрепа на нечистите пари тероризмът не би могъл да съществува. Затова е много важно да се знае механизма на действието на финансовите престъпления и да им се противодейства адекватно", каза ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов.

Според управителят на БНБ Иван Искров основна предпоставка за развитието на финансовите престъпления е свободното движение на капиталите. След 1 януари 2007 г. България стана част от общоевропейското пространство, в което свободното движение на капиталите е една от четирите свободи. Затова според Искров потенциалът за извършване на финансови измами се увеличава.

Основните фокуси на Евросъюза по отношение на намаляването и предотвратяването на такъв тип престъпления са ограничаването на корупцията и намаляването на възможностите за злоупотреби с еврофондовете. Друг основен момент в борбата на ЕС с измамите във финансовия сектор са повишаването на защитата на интернет страниците на банките, както и на всички останали оператори, през които минават плащания. Кражбата на лични данни и изнасянето на фирмена информация са също част от стратегията на Брюксел.

Освен схемата с теглене на заем за имот, магистратите използват и други механизми за пране на пари, смятат още авторите на доклада - Момчил Добрев и Мариола Гарибова. Един от тях е като даряват на родителите си току-що придобити незнайно откъде жилища. Това, според Добрев и Гарибова, е подкрепа на мафията в държавата. "В крайна сметка магистратите получават държавен имот за жълти стотинки", заключват те.

Узаконяват доходи с акции и дялове

Разбира се, пари перат не само съдии и прокурори, а и доста редови граждани. Най-често използваните засега финансови измами са чрез строителството и покупката на имоти.

Като една от най-добрите схеми за изкарване на светло на незаконни доходи е строителството. Ярък пример в това отношение са случаите на строителство на сгради от фирми, които са еднолични търговци или ЕООД-та, регистрирани с капитал от едва 5000 лв. Типичното за пране на пари в този случай е, че фирмата предава сградата с акт 16, но към момента на предаването тя все още не е започнала да продава апартаменти от нея.

Показателното за пране на пари е, че при проверки в много от случаите се е установявало, че фирмата изобщо не е теглила кредит за построяването на сградата. Едва след продажбата на част от апартаментите от страна на фирмата, тя успява да узакони част от парите, които е вложила в строителството. "Конкретни случаи могат да бъдат изграждането на МОЛ-ове, продадени за цени, чиято възвращаемост може да се реализира едва след 15 и 19 години. Нещо, което за един реален бизнесмен би било чиста загуба".

Закупуването на движими имоти е друга популярна схема на изпиране на пари, още повече, че 98% от сделките се изповядват на данъчна основа. Като пример се дава закупуването на гараж за 300 хил. лв., който обаче се изповядва на 1/3 от реалната си стойност, т.е. за 100 хил. лв. След това същият обект се внася като апортна вноска в търговско дружество. Гаражът минава през съда като апорт, но вече по реална стойност от 300 хил. лв. След това същата фирма ипотекира имота срещу банков кредит, с което 300-те хиляди лева вече са напълно изпрани.

Все по-честно навлизат и схеми, които се реализират чрез инвестиции в дружества със специална инвестиционна цел. При тях узаконяването на парите ставало чрез увеличаването на капитала и закупуването на акции и дялове. Инвестициите в акции и облигации е друг механизъм за легализиране на незаконно придобитите пари, посочен от авторите на доклада.