|
"Няма повишение на нивото на изследваните замърсители на околната среда по време и след бомбардировките в Сърбия, заяви по време войната многократно тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева, но тя никога не каза, че у нас няма лаборатория за измерване на диоксини". Това сподели на семинар в Банкя за устойчивите органични замърсители доц. Татяна Вергиева, токсилог от центъра за опазване на общественото здраве. "Устойчивите органични замърсители са едни от най-токсичните съединения 1000 пъти по-токсични от стрихнина, като леталната им доза се измерва в микрограми. Особеното при тях е, че поети веднъж от организма те се натрупват в мастните клетки и остават там за цял живот. Лабораториите за измерване на диоксини и фурани в света, които са най-известните устойчиви органични замърсители, в света са малко, а анализите са много скъпи. Ние не разполагаме и със специалисти, които да направят регистър на децата с родени малформации", каза Вергиева по повод на съобщенията от последните години, че в северозападна България са зачестили случаите на малформации у новородените и на спонтанни аборти. "Диоксините и останалите над 400 устойчиви органични замърсители се отделят при изгаряния на стърнища, гуми, медицински отпадъци. 95% от тях попадат в организма чрез млякото. За това СЗО препоръчва да се поемат по-малко животински мазнини", каза Вергиева. Устойчивите органични замърсители остават все още непроучени. Засега е известен техния канцерогенен и мутагенен ефект при продължително поемане от животни, но не и от човек. Една хронична токсикация се проявява с акне, потъмняване на лигавиците, увреждане на черния дроб и имунната система. Тези симптоми се наблюдават при хора, които работят на бензиностанции. Доцент Вергиева подчерта, че диоксините остават десетки години в околната среда и се разрушават напълно при температура над 1300 градуса, заради което е необходимо така нареченото вторично изгаряне. Тя не беше сигурна дали това се прави при изгарянето на болничните отпадъци у нас.
|