Акад. Иван Юхновски: Ще работя за сближаване с държавните структури

Дата : 11 Февруари 2008 г. 14:12 ч.

Последна редакция : 11 Февруари 2008 г. 14:16 ч.

Юхновски: Трябва да съм щастлив, но и загрижен, тъй като да си председател на БАН в това време, е много тежко. Снимка: БГНЕС


Юхновски: Трябва да съм щастлив, но и загрижен, тъй като да си председател на БАН в това време, е много тежко. Снимка: БГНЕС

доц. д-р Любима Йорданова : Изборът на председателя на БАН и Лисабонската стратегия на ЕС

доц. д-р Любима Йорданова - ljubima@abv.bg С 85 гласа "за", 18 "против" и 5 бели бюлетини Общото събрание на БАН преизбра на 11.02.2008 г. сегашния председател Иван Юхновски за четвърти мандат. Значи най-после е време за реформи. Време за реформи в българската наука Не е необходимо да се пише, че конкурентът на г.н Юхновски - г-н Съботинов - е бил помолен да се откаже от участие в избора, като му е обещано да запази заместник-председателското си място в Ръководството на БАН. Също така не е необходимо за се коментира възрастта на председателя на Общото събрание г-н Здравко Стойнов, разбира се с много титли пред името, които едва ли някой непосветен в тайнствата на българската наука българин може да разчете - ст.н.с. I ст. дхн, дтн – т.е. старши научен сътрудник първа степен, доктор на химическите науки, доктор на техническите науки. Такива титли в европейската наука няма, но ги има в съветската и все още – в българската, която не се е пренастроила на европейска вълна. Също така не е необходимо да се коментира, защото за възрастта на председателя на БАН се иска становището на Правния институт, също към БАН /значи нещата се въртят в местната корупционна мрежа – аз на тебе – ти – на мене/, а не се цитират документи на Европейския съюз във връзка с възрастта на пенсиониране на учените в държавите-членки на Съюза. Също така не е необходимо да се коментира компютърната грамотност на председателя на БАН, иначе академик, разбира се, Иван Юхновски, неговото лично приспособяване като учен към “тенденциите на информационното общество”, прокламирани от Лисабонската стратегия. Също така не е необходимо да се търси научна продукция от председателя на БАН акад. Иван Юхновски през последните му три мандата управление на БАН. Такава, като химик, той просто няма. Няма с какво да докаже, че е учен-химик. Също така не е необходимо да се атестира работата на акад. Иван Юхновски през последните пет години, за да се докаже, че е учен, той не е такъв. Такова обаче е изискването на социалистическия “Закон за научните степени и научните звания” от 1972 г., т.е. от Татово време, който изисква всички учени в България да бъдат атестирани на пет години за хабилитирания състав. Просто да се чуди човек при това трогателно социалистическо единодушие, откъде са се пръкнали тези 18 бюлетини “против” и 5 бюлетини “бели”? Дори и при тайно гласуване страхът да се противопоставиш на решението на Партията / с главно “П” – т.е. Българската комунистическа партия – бел. авт./ надделява. И сега. Тече 19-та година от демократичния процес в България, само не и в тоталитарната социалистическа структура с гръмкото наименование Българска академия на науките. Става дума всъщност за съветска структура, пред която е вмъкнато като украшение прилагателното български. 19 г. нищо не е помръднало в социалистическата българска наука – нито съставът й, нито мисленето на т.нар. учени, всички, без изключение, белоглави. Защото няма академици и член-кореспонденти в нормална, непенсионна или близка до пенсионната, възраст. Реформата в БАН Тя трябва да обхване децентрализацията на науката в БАН в духа на европейските стандарти: • Разформироване на Централно управление на БАН /което означава – Ръководството, Управителния съвет и Общото събрание на БАН/, като учените, които заемат длъжности в трите структури, ще продължат работата си в научните институти • БАН може да съществува, като се регистрира като неправителствена организация на български учени, т.е. без да разполага с държавно финансиране; • Държавното финансиране на научните институти трябва да бъде директно в самите научни институти, като те бъдат на директен отчет към Министерството на образованието и науката; • Учените, навършили 65 г., трябва да се пенсионират от научните институти на БАН, като запазят участието си в национални и международни проекти, без да имат възможност да ги ръководят; • Научните институти от вече бившата БАН трябва да използват държавното финансиране за изпълнение на принципа на субсидиарност, валиден за европейското финансиране, т.е. като допълнение за исканата субсидия по Европейските фондове за финансиране на науката – 20-30%, различно за различните проекти; • Сградата на БАН трябва да се превърне в Център за европейска комуникация като структура, която ще облекчи общуването и приспособяването на българите към европейските принципи в качеството им на български и европейски граждани. Административният персонал на БАН ще бъде преквалифициран за новата работа, като се изисква компютърна грамотност, защото цялата дейност ще бъде електронизирана. Всичко това може и трябва да бъде извършено с участието на парламентарната Комисия по образование и наука. Не е важно дали председателят й Лютви Местан е бил член на Държавна сигурност. Важно е сега да не изпълнява подобна функция. Т.е. Законът за БАН трябва да приключи съществуването си, защото няма да има БАН, така както няма подобни образувания в децентрализираната, деполитизирана и деидеологизирана европейска наука. Пакетът от законопроекти трябва да бъде предаден колкото може по-скоро в парламентарната Комисия по образование и наука от Министерския съвет , където да е докладван от Министъра на образованието и науката. От 2005 до 2008 г. той е имал достатъчно време, за да ги изработи с екипа си. Нали е човек на висшето образование и науката? Лисабонската стратегия на ЕС - накратко На заседанието на Европейския съвет в Лисабон през месец март 2000 г. държавните и правителствените ръководители инициираха така наречената “Лисабонска стратегия”. Изричната й цел бе Европейският съюз да се превърне в най- конкурентноспособната икономика в света и до 2010 г. да се постигне пълна заетост. Стратегията, която бе доразвита на последващи заседания на Европейския съвет, почива върху три стълба: • Икономика: Преход към една конкурентноспособна, динамична икономика, базирана на знанието. Приоритети са насърчаването на научните изследвания и разработките и текущото приспособяване към тенденции в развитието на информационното общество. • Социални въпроси: Модернизация на европейския социален модел чрез инвестиции в човешките ресурси и борба със социалната изолация. Страните- членки са призовани да инвестират в образованието и обучението и водят активна политика по заетостта, за да облекчат прехода към обществото на знанията. • Околна среда: Този стълб бе добавен на заседанието на Европейския съвет в Гьотеборг през месец юни 2001 г. Централен аспект представлява прекъсването на връзката между икономическия растеж и експлоатацията на природните ресурси. През 2005 г. Съветът одобри нова партньорска концепция, която цели преди всичко постигането на по-силен и по-устойчив икономически растеж и създаването на повече и по-качествени работни места. С цел да се улесни реализацията, координационният процес бе затегнат. В бъдеще интегрираните насоки за растеж и заетост ще бъдат представяни заедно с насоките за макроикономическата и микроикономическата политика, и то съответно за тригодишен период. Те ще служат като основа както за Лисабонската програма на Общността, така и за националните програми за реформи. Това опростяване на програмното планиране и особено фактът, че в основата на всичко ще е само един доклад за фактическото положение, позволява по-добър контрол върху реализацията. Въпросът е - къде се вписва БАН в Лисабонската стратегия на Европейския съюз? Следващият въпрос е – докога ще съществува централизираната научна структура, отделена от висшите училища и студентите, наричана БАН? За кого е науката на България, ако не за младите хора? Защото българската наука няма нужда от хербарии, а от живи хора, които живеят в днешния ден на България. Пък и най-после трябва да излезе от застойните брежневски времена.