Енергийният холдинг поема парниковата търговия

    

Държавните гаранции, предоставени на НЕК, и разпределението на парниковите квоти за търговия, вероятно са в основата на разбързването на управляващата коалиция за създаването на енергийния мегахолдинг, в който до края на годината се планира да влязат държавните АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз Холдинг", ТЕЦ "Марица Изток 2"и Мини "Марица Изток".

Това стана ясно от думите на евродепутата от БСП Атанас Папазиров, който в петък коментира предприетите от държавата действия по окрупняване на енергийните й фирми на фона на предложените от Европейската комисия мерки за разделяне на собствеността в енергийните мрежи, предава Mediapool.

При вероятността в края на 2008 г. ЕК да реши, че бъдещият енергиен мастодонт в България не отговаря на все още обсъжданите мерки за разделяне, се оказва, че мегакомпанията се прави именно заради бъдещата евродиректива.

Според нейния проект, собствеността в операторите на газовата и електроенергийната мрежи - в момента "Булгартрансгаз" и ЕСО, дъщерни съответно на "Булгаргаз Холдинг" и НЕК, може да остане държавна, но трябва да излязат от двата сегашни холдинга. Тоест, акциите им да се прехвърлят на различен от Министерството на икономиката и енергетиката принципал.

Но думите на Атанас Папаризов "много е важно да се знае кой ще е гарантът за заемите например на НЕК, която има кредит за изграждането на далекопровода до Македония". "На държавата ще й е трудно да поеме тези гаранции при евентуално принудително разделяне на активите й, по-скоро това ще направи бъдещият енергиен холдинг", допълни евродепутатът от групата на ПЕС.

Концепцията на правителството предвижда до края на годината миноритарни пакети дялове от петте компании - между 25 и 49 на сто, да се прехвърлят в мегакомпанията, а останалите акции да останат собственост на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Кой ще е принципалът на бъдещия енергиен мастодонт все още не е съобщено.

Холдингът обаче ще стане частична шапка на петте фирми, които заемат съществен дял на енергийния пазар. И доколкото от Министерски съвет съобщиха, че едно от целите му е "да преструктурира управлението на финансите и инвестициите на отделните компании", напълно възможно е към него да се прехвърлят гаранциите по кредитите на отделните компании, които съвсем не са малко като суми.

Освен държавните гаранции към НЕК, които само за строежа на АЕЦ "Белене" са за 600 млн. евро, бюджетът се е ангажирал с обезпечение на модернизацията на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй", както спрямо рехабилитацията на ТЕЦ "Марица Изток 2", изпълнявана с огромно закъснение от японската "Мицуи". Между впрочем неясно остава на кого ще се прехвърлят държавните гаранции за АЕЦ "Белене", след изваждането на предприятието за строежа на бъдещата централа от НЕК при избора на стратегически инвеститор в дела от 49 на сто.

"Идеята за холдинга очевидно е да се реагира на бъдещата директива за енергетиката, но както знаете, в момента се осъжда и пакетът мерки, насочени срещу изменението на климата и предвиждащи търговията с парникови квоти да става на европейско ниво след 2013 г.", каза Папаризов. "Очевидно това също се е имало предвид. Знаете колко трудно става търговията с въглеродни емисии, холдингът би могъл да поеме и това", допълни той.

Според него бъдещата енергийна мегаструктура може да осъществи и реализацията на пилотен проект за улавяне и съхранение на въглеродни емисии, за който България е предложила да стартира на нейна територия.

Факт е, че две от дружествата, планирани да влязат в енергийния холдинг, са на двата противоположни края по отношение на парниковите емисии. На АЕЦ "Козлодуй" се пада основното количество т.нар. спестени квоти, защото централата практически почти не изхвърля въглероден двуокис във въздуха.

За разлика от нея, ТЕЦ "Марица Изток 2" е една от най-проблемните в това отношение горивни инсталации у нас. Заради забавената рехабилитация на блоковете и съответно липса на сероочистващи инсталации, тя ще трябва да купува огромни количества икономисани от други производства парникови емисии.

Вкарвайки двете дружества под една шапка, в момент на преразглеждане на националния план за разпределение на парниковите квоти до 2013 г., заради орязването от ЕК на позволените за изхвърляне емисии с повече от една трета, е възможно да се определи една квота на мегахолдинга и той да е регистриран за търговия с емисиите. Което ще му позволи да прехвърля обеми въглероден двуокис на вътрешно ниво и пак да е сериозен играч в търговията с парникови емисии.

Папаризов обясни още, че увеличението на квотата след 2013 г. с 20 на сто, спрямо базовото ниво от 1990 г., което ще се разреши на България и Румъния в новия пакет мерки срещу изменението на климата, е само в областта на транспорта, селското стопанство и сградите. Страната ни ще има право и да не достигне 20 процента енергия от възобновяеми източници до 2020 г., а само 16 на сто, което "очевидно е възможно, само ако се следва политиката на енергийния холдинг", посочи евродепутатът.

Той изрази увереността си, че какъвто и да е избраният от ЕК модел за енергийния сектор в третия пакет мерки, България ще се съобрази с тях. Папаризов подчерта, че за България основният въпрос е осигуряването на достъп до суровината, а не собствеността на мрежата.

Според него при всички положения трябва да се засили ролята на националния енергиен регулатор и Брюксел да предприеме мерки за защита на потребителите и на по-слабите доставчици на енергийни ресурси, особено в уязвимите периоди на консумация като зимата.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари