Държавна главоблъсканица в областта на спортните бази

    

Решаването на казуса с експлоатацията на спортните обекти на територията на Република България, като че ли никога не е бил приоритетно за управляващите. Винаги всички заинтересовани страни са отчитали необходимостта от ясна държавна политика и точни правила за изпълнението й.

За съжаление решението на този проблем все още виси във въздуха - някъде между Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), Министерския съвет, общините, ресорните министерства и "Национална спортна база" ЕАД.

През последните седмици в политическото говорене се появиха по-ясни индикации, че тройната коалиция е решила да предприеме необходимите организационно-волеви действия за предвижването на казуса към изясняване. За да се случи това, трябва да бъдат предприети няколко стъпки: Формулиране на политиките на държавата към спорта и в частност към спортните бази и изясняване на собствеността на спортните бази.

Към момента един от основните проблеми, свързан с немалка част от спортните комплекси, е царящият хаос около въпроса кои бази чия собственост са и кой може да се разпорежда с тях? Едно от адекватните решения е свързано с функционирането на публичен регистър, който е предвиден в работния план на ДАМС от 2007 г., но към момента съществува само регистър на организации, работещи в областта на спорта.

Регистърът съдържа база данни с профила на организациите в страната, сферите на дейностите им, седалището им, проектите, които те ще реализират, и условията за осъществяване на контакти. В допълнение на това трябва изрично да се спомене, че в структурата на ДАМС работят 253 щатно заети, като има обособена специална дирекция - "Държавна собственост", в която работят 32 служители. Тоест извинение от рода, че не се знае кой е собственик на обектите и разбирането му е изключително трудна задача, е абсолютно несъстоятелно.

Нужно е и изясняване на икономическия инструментариум на управление на спортните обекти. Един от най-ефективните, исторически доказали се, подходи е концесионирането и приватизацията на активите.

Всичко това задължително трябва да бъде съпътствано със приватизацията/закриването на държаното дружество "Национална спортна база" ЕАД . На практика държавната фирма управлява активите си по абсолютно неефективен начин, като отдава под наем на различни спортни федерации част от недвижимото имущество на много под пазарните цени.

Същото важи в пълна сила и за определянето на таксите за наем на спортни терени и други съоръжения. Като последица от това се стига до състоянието, в което предприятието да субсидира спорта от други съпътстващи дейности, като реклами и туристически услуги, които също не са достатъчни, за да покрият нуждите на всички заинтересовани страни по веригата.

От друга страна, дружеството е кредитор на голяма част от спортните федерации и клубове, като същевременно, от време на време, иска финансиране под различни предлози ту от Министерство на финансите, ту от ДАМС. Всичко това води до логично завъртане на омагьосана спирала на преливане на средства от пусто в празно, от което не печели нито държавата, нито спортът.

А след това какво?

Изясняването на гореописаните основни моменти в казуса със спортните обекти при достатъчно политическа воля и малко управленски капацитет би могло да завърши успешно през следващите няколко месеца. В следствие на това (веднага!) трябва да бъдат започнати процедури и преговори с потенциални инвеститори, като краят на 2008 г. е оптимистичен срок за подписването на първите договори за публично-частно партниране.