|
България е най-бедната членка на Европейския съюз, а бюрокрацията застрашава както размера, така и стабилността на икономическия й растеж, става ясно от публикуван на 18 февруари в Берлин "трансформационен индекс" на германската фондация "Бертелсман". Основна задача на българското правителството е да промени сегашното състояние на ширеща се бедност и да се запази стабилния растеж, на който страната се радва вече няколко поредни години, смятат от "Бертелсман". Трансформационният индекс препоръчва премахването на бюрократичните пречки, най-вече на трудовия пазар. Това ще повиши готовността на чуждестранните фирми, които играят съществена роля за икономическия напредък на България, да инвестират повече средства в страната. Процесът на икономическа трансформация в Югоизточна Европа е в доста напреднала фаза, смятат още от "Бертелсман". Въпреки това, между отделните страни продължават да съществуват големи разлики по отношение нивото на доходите и степента на социално неравенство. В бедните страни в региона са силно изразени и структурно затвърдени социалната изолация, бедността и проблемите в здравеопазването и образованието. Експертите на фондацията твърдят, че нивото на развитие на демокрацията и пазарната икономика в България може да се оцени като относително добро в международен мащаб, но в сравнение с непосредствените й съседи в момента то е на средно ниво. В изготвената класация за нивото на развитие България заема 15 място, като по отношение на политическия мениджмънт дори е поставена на 13 място. Повечето от новите държави-членки на ЕС получават по-добра оценка. За българското правителство най-важната задача в момента е да възстанови доверието на обществото във водената от него политика и да се профилира като надежден партньор в ЕС. Като нова страна-членка на ЕС в момента България е изложена на опасност да изгуби визията си за належащите политически задачи и да не действа достатъчно интензивно. Въпреки постигнатия напредък в политиката и икономиката през изминалите години, необходимостта от реформи в страната е все още много голяма. В сравнение с конкурентите си от Източна Европа, България не би достигнала позиция над средното ниво, ако не предприеме съответните действия, казват от "Бертелсман". Във вътрешнополитически план се отбелязват нарастващ национализъм и популизъм, както и формиране на все по-силна неприязън към малцинствата. Тези процеси застрашават политиката на етническа интеграция, която досега се приемаше като успешен модел. По тази причина българските власти трябва да засилят противодействието на негативните процеси. Предвид геополитическото си положение България би могла да играе важна стабилизираща роля, като "адвокат" на своите съседи и посредник по остри въпросите, като например този със статута на Косово. Процесите на развитие в България не са изключение в Европа. Източна и по-специално Югоизточна Европа през последните две години се характеризираха с нарастваща консолидация на демокрацията и пазарната икономика. В някои източноевропейски страни, обаче, тази тенденция беше съпътствана от нарастване на политическата поляризация и укрепване на популистките партии, смятат германските експерти. Трансформационният индекс на фондация "Бертелсман" анализира и оценява качеството на демокрацията, пазарната икономика и политическото управление в 125 развиващи се страни и държави в преход. Обект на измерване са успехите и неуспехите по пътя към утвърждаване на демокрацията, правовата държава и социалната пазарна икономика. Подробните експертни оценки за отделните страни представляват основата за оценка на степента на развитие и проблемните области, както и на способността на политическите фактори за последователно и целенасочено провеждане на реформи.
|