Австрийските фармацевти подкрепиха принципа "Един фармацевт - една аптека" за България

    

Опитите да се осуети влизането в сила на принципа "Един фармацевт - една аптека" в България предизвикаха реакцията на фармацевтичната общност в Европа.

Причината за изразеното безпокойство е, че в Народното събрание беше прокарано необосновано голямо удължаване на гратисния период за въвеждане на етичния модел на собственост върху аптеките.

Принципът, известен като "Един фармацевт - една аптека", предвижда аптеки да могат да се откриват само от фармацевти и всеки от тях да може да притежава само по един обект, съобщиха от Българския фармацевтичен съюз (БФС). 

След Италианския фармацевтичен съюз своята категорична подкрепа за въвеждането на това изискване в България изрази и Австрийската камара на фармацевтите. Нейният президент маг. фарм. Хайнрих Бургасер изпрати официални писма до председателя на Народното събрание Георги Пирински и до министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

"Въпреки че в Австрия този принцип е съпътстван от ограничения върху юридическата форма на аптечните дружества и забрана за управление на повече от един обект, аптеките в Австрия успяха да разширят обхвата на предлаганите от тях услуги и дори да създадат нови работни места", пише в писмото си маг. фарм. Бургасер.

Според него австрийската система е доказано успешна и не допуска редица недостатъци на режима на свободно отваряне на аптеки, като например откриването на прекалено много обекти в гъсто населени места за сметка на рядко населените селски райони, допълват от БФС.

"Забраната върху притежаването на повече от една аптека предотвратява възможността за създаване на вертикално-интегрирани фармацевтични предприятия.

Единствената цел на тези предприятия е придобиването на допълнителни облаги при продажбите и дистрибуцията, за сметка на независимите и коректни аптеки, работещи в полза на пациентите си.

Не трябва да се забравя, че вертикалната интеграция между фармацевтичните предприятия и аптеки се съпътства от ограничаване на спектъра от предлагани продукти и услуги. Това може да се види например в Норвегия", пише още маг. фарм. Бургасер.

Той изтъква, че аптеката е по-скоро здравна институция отколкото търговско предприятие и следователно правилата на свободната и неограничена конкуренция не могат да се прилагат.

"Лекарствените продукти са специални продукти, а не обикновени потребителски стоки. Вместо да стимулират употребата на лекарства чрез реклама и така да увеличават продажбите си аптеките се стремят да осигурят оптимално лечение на пациентите си", заявява маг. фарм. Бургасер. Тази теза се потвърждава и от специално проучване на Австрийския институт по здравеопазване.

Изследването разглежда ситуацията в три европейски държави, където има либерализация в аптечния сектор - Ирландия, Холандия и Норвегия. За сравнение са избрани други три референтни държави, в които е въведен принципът "Един фармацевт - една аптека". Това са Австрия, Финландия и Испания.

Според изследването дерегулацията води до: струпване на аптеки в градовете и проблеми с достъпа до аптеки в селските райони; господстващо положение на пазара вследствие на вертикална интеграция; погрешни очаквания за намаляване на цените на лекарствата, завършват от БФС.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари