Да живееш в чужбина

    

За българите, които живеят извън страната.

Дискусия, която - особено във виртуалното пространство - оголва не един и два възпалени нерва на "заминалите" и "останалите".

Главното възпаление и на тези, и на онези, изпълзява от едно тъмно кьоше в съзнанието, където винаги пулсира

тревожният въпрос за правилността на собствения биографичен избор

Почти никой не го признава, но въпреки това в дъното на всички схватки около емиграцията са не патриотизмът или безродието, не провинциализмът или космополитизмът, не материалните възможности "тук" и "там", а именно легитимното желание на всеки човек да възприема биографията си като "успешна".

Погледнат през тази оптика, проблемът значително се опростява. Ако харесваш живота си такъв, какъвто е, нито ти, нито другите имате някаква причина за насрещни подозрения, упреци или премерване на ... фактите. Светът е голям (и все по-малък), свободната воля е неприкосновена, сиреч -

всеки сам си избира съдбата

Разбира се, нещата не са чак толкова прости. За повечето хора, които трайно живеят извън страната си (не само за българите), хармоничната интеграция на новото място изисква гигантско усилие. А то не винаги дава удовлетворителен резултат.

Бавна и мъчителна работа е да усвоиш чуждия език и социалните кодове, да понаучиш малко за културата и историята, да свикнеш с хората, климата и храната. А фините настройки, които всъщност командват субективното усещане за щастие, са още по-трудно постижими.

Как се сприятеляваш, как организираш личния, семейния или интимния си живот, как се доказваш в професията - извън познатата и уютна среда "у дома" всичко това не е на фокус, крие изненади и разочарования, а понякога води до черно отчаяние и депресии.

Между другото, отчасти и по тази причина мнозинството българи зад граница търсят компанията на съотечественици (но и на други себеподобни), примират за лютеница, луканка и ракия и често ругаят местните хора на новото място в ключа "Тия нищо не разбират". В друга координатна система

българите в чужбина могат да се разделят на две условни категории:

такива, които мислено и емоционално непрекъснато пребивават в България и гледат на живота си навън като на временен и досаден биографичен период.

И другите, които са се преселили и в съзнанието си, а с България в най-добрия случай ги свързват роднини, отпуски и повърхностни сантименти.

Едните гледат българска сателитна телевизия и се движат опипом в чуждата среда. Другите пък изведнъж придобиват акцент, когато говорят български.

Всичко дотук само чегърта повърхността на темата. Така че следват продължения.

kafene.net

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари