Николай Младенов: Македония и България да почитат заедно миналото

филип : До като не прочетох тая идиотия, имах добро мнение за Николай Младенов. И за ГЕРБ. Сега направо съм смаян и отчаян.Ами че той си е направо за ОМО Илинден. И този човек представлява България в ЕП. Та той просто е второ издание на Михайло Апостоловски. Ако ГЕРБ има подобно антибългарско становище не заслужава да припари в НС. Че то и БСП има по-патриотична позиция. Ще добавя това което вече споделих по повод споровете в интернет за "македонската нация": Спорът за македонската нация е безсмислен.Всеки е такъв за какъвто се самоопределя.В Германия и Австрия говорят, например, един и същи език, но са отделни държави. Обединява ги само за кратко Хитлер, който е австриец. Австрийците обаче никой не ги принуждава да си променят езика по време на съюзническата окупация. "Македонската нация" се създава след Втората световна война, на антибългарска основа от страна на комунистическия режим на Тито,с помощта на Сталин, с невероятен терор над българското население за неговата денационализация. От страх от повече от половинвековните борби на македонските българи за освобождение. По това време Тито е най-верния човек на Сталин на Балканите и има пълната му подкрепа. През концлагерите на Титова Югославия, по жестоки и от Сталинските (като прочутия Голи оток), минават стотици хиляди хора само защото са посмели да проявят българско самосъзнание. България, поради участието си в Тройния пакт, е окупирана от Съветската армия и и е наложено комунистическо правителство, което провежда по заповед на Сталин същата денационализаторска политика на собствената си територия. И то от Георги Димитров, също македонски българин. Затова от благодарност Тито оатавя името му на прекръстения в Димитровград български град Цариброд, дори и след развалянето на дружбата му със Сталин. Впрочем голям късмет за България, която е трябвало да бъде предадена на Тито изцяло. От тогава са минали приблизително две поколения. Хората в Македония не са имали избор, учили са измисления през 1945-6 г. македонски език (на базата на местния диалект, посръбчен доколкото може). Учили са фалшифицираната Македонска история в която са описвани наред с другите фалшификации и измислици за “бугарските окупатори”. Промивали са им мозъците и са ги обливали с омраза към всичко българско. Въпреки, че по време на краткото българско управление, населението в Македония е най -облагодетелстваното в страната. Освободено е от данъци, снабдявано приоритетно със стоки и храни, създавани са културни учреждения, включително Скопския университет, превърнат по-късно в една от основните антибългарски фралшификаторски институции. За езика: няма нито един документ от преди 1944 година писан на така наречения македонски език. И Яне Сандански, и Даме Груев, и Гоце Делчев и всички борци за свободата на Македония, са писали на български език. Единствената "изследователска дейност" на казионните скопски историци през всичките тези години е била примитивна фалшификация срещу много пари и облаги. И са го правили, затова сега са така яростни и гузни - като всеки продажник. Никой от тях не е заинтересован от истината а от политическата манипулация. Затова и лицата от тази многобройна номенклатурна кохорта няма, слава Богу , никога да станат българи. Те са много по- заинтересовани да се продадат на други, например на очертаващите се вече албански господари, но да запазят властта и привилегиите си, вместо да станат редови граждани, на една нова демократична Македония, която ще ги изрита от там. Затова и антибългарската карта им е толкова нужна - за вътрешна употреба, за да отклоняват вниманието на контролираното население от безперспективността на пътя за никъде, по който водят страната. Трябва им външен враг, който да е виновен за всичко което става и особено за това което не става в Македония. И това е старото титово плашило “бугарските окупатори”. Колкото и да ги убеждаваме, че при всичките ни свои собствени проблеми, най-малко ни трябват македонските “Авгиеви обори”, и че на българите, поради непрекъснатите провокации на платени агенти и обикновени малоумници, вече не им се ходи в Македония, дори и на екскурзия, плашилото продължава да се размахва. Такива сънародници на нас не ни и трябват. Няма по-страшен враг за рода си от един ренегат. Пиша това не за тях, обръщам се към тези български момчета и момичета, които си губят времето по форуми и блогове да спорят с тях. Дори прибягват до груби изрази, с което излагат себе си. Помислете си искате ли онзи олигофрен дето беше направил колаж в сайта си, представящ българските медици в Либия като маймуни и се кефеше как ще бъдат обесени, да е българин. Това беше точно по времето когато цял свят изразяваше съпричастност с тях. А този изрод се гавреше и с тях, и с видни български държавници, дори с такъв свят човек като Левски. Ами тези по блоговете им, дето ни наричат татари, смятайки изглежда че това е нещо много обидно. Ами да, прабългарите (макар и да не са татари), имат древна история, имали са много държави още преди да дойдат на Балканите. И Българския народ няма никакви, ама съвсем никакви причини да се отрича от родствените връзки с тези наши далечни предци, наред с траките и славяните. Чистата раса е измишльотина на Хитлер, който да ме простят евреите, е имал баба еврейка. Нека такива кретени се пишат каквито си щат, само не дай Боже, да не решат по някое време че им е по-изгодно да се пишат българи и поискат български паспорт, за да срамят страната ни по света. Да си пътуват с югославския. А що се отнася до държавните им главатари от типа на настоящия, не би трябвало да им се разрешава да престъпват българската граница, не ли български президент да се среща с тях. Тези хора живеят още във времето на Тито, още плачат за Титова Югославия, там са корените им, защото са съучастници в престъпленията му. И там ще си умрат. Затова унищожават с такъв ужас всеки исторически паметник в Македония за българското и минало, затова изпадат в паника от всеки достоен човек, осмелил се да заяви че е българин. Затова дотичва под пара полицията им да събаря паметника на Тодор Александров или паметната плоча на Мара Бунева. Ако е от национализъм защо не бутнат паметника на Скендербек насред Скопие. Не е от национализъм, а е от страх още някой да не прозре истината. Защото истината е заразителна. Затова в Македония можеш да се пишеш всякакъв, даже и марсианец, но българин не може. Веднага те уволняват от работа, дори и да си чистач или чистачка. Ако “бугарина”работи в частна фирма, притискат работодателя му, плашат го че ще го съсипят с данъчни ревизии ако не го изхвърли . И всичко това, въпреки че България първа призна официално Република Македония и то без добавки, въпреки, че когато албански терористи започнаха война срещу нея, единствено българското правителство се обяви в защита на македонския суверенитет, и затова дори получи ултиматум от ЕС и НАТО - че ще замразят присъединителния процес на България, ако подкрепя македонското правителство. Вместо благодарност Скопските медии изляха потоци помия върху страната ни, за някакви си намеси във вътрешните им работи и пр., както го бяха правила още от 1948 за да угаждат на Тито. И не спират и досега. За тях няма важна новина от България ако не е негативна. Командира Ходжа от Танушевци, който пръв започна да преследва мирното неалбанско население, да стреля по македонската полиция, и други такива като него, които сега умуват дали да се присъединяват към Косово или да почакат та да присъединят цяла Македония, не ги тревожат. Тревожи ги да не се чуе добра дума за България. А Първанов взел да приема този ...Цървенковски. По-изразителен епитет от самото му име, не се сещам. А за България, съществуването или не съществуването на ефемерната и маломерна антибългарска македонска нация не представлява никакъв проблем. Тя е проблем само за тези които се самоопределят като принадлежащи към нея, защото трябва да решат родословието си. Да отговорят на стария библейски въпрос: Кои сме, от къде идваме, накъде отиваме? Защото да си антибългарин не е достатъчно. Трябва и да си нещо със знак плюс, иначе колкото и да не го искаш, се поставяш в една смешна зависимост от това което твърдиш че не искаш да бъдеш и което всъщност едва ли някого интересува. Проблем им е и още защото трябва да излязат от положението “нито риба, нито рак”, при което се опитват да задигнат ту нещо от гръцката, ту нещо от българската история. Защото Александър Македонски е грък, а Самуил - българин. Както е българин Св. Климент Охридски, както са българи Братя Миладинови (Сборникът им се нарича “Български песни от Македония”), както са били българи премиера на България Андрей Ляпчев от Ресен, Софийския митрополит от Струмица Милетий -един от учредителите на Народната библиотека в София “Св. св. Кирил и Методи”. Както са били българи Старозагорския митрополит Методий Кусев от Прилеп и първият митрополит на Българската екзархия в Охрид Натанаил Охридски от с. Кучевища, Скопско, както са били създателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев от Загоричане, Костурско и на Българската национал-либерална партия Никола Генадиев от Битоля , и ректора на Софийския университет Александър Станишев от Кукуш и ректора на Пловдивската духовна семинария. Панарет от с. Подмочани, Ресенско, и някогащния Главния прокурор на Върховния съд в София Иван Караманджуров от Прилеп, и автора на една от най-прекрасните книги за строителите на свободна България - Симеон Радев от Ресен, и големия български писател Димитър Талев от Прилеп, преминал през ада на комунистическите лагери в България , заради същите прегрешения, за които гният в Голи оток и българите в Македония - заради това че не е искал да престане да бъде българин. Заради това и великата му трилогия ("Железният светилник","Преспанските камбани" и "Илинден") забранена , криминализирана и съдебно преследвана в Македония, сега също като всичко останало свързано с българската история е обект на фалшификаторите им. Тайно е частично “преведена на македонски” изчистена от всичко опасно “българско” и разпространявана в чужбина като “македонска книга”. “Издали са първо „Илинден“ - възмущава се синът на писателя Братислав Талев, “там я няма Султана да повтаря постоянно за българското начало. Татко би ги сграбчил за гърлото. Той не можеше да понася македонизма.” Е, как да се контактува нормално с подобни хора? Ами нали всички велики македонски национал-революционери са българи (всичко написано от тях достигнало до наши дни е написано на български език) и този факт не е в състояние да промени никакво извъртане на скопските “историчари”. Историята на нито една нация, та било и 50 годишна, не може да се състои от съшити с бели конци фалшификации, лъжи и пропагандни измишльотини враждебни на народа от който е произлязла. Ще не ще, все някога ще трябва да се съобрази и с историческите факти и документи. А те са недвусмислени. Ако македонската нация държи непременно да има някакви свой велики праотци те не са Александър и Самуил а Тито и Сталин. Но Тито е хърватин а Сталин грузинец . Най-автентичен и типичен си е Михаил Митев Апостолов Матовски, най-изтъкнатия от 66-те “народни херои, од време на Народноослободителната војна”. Доводите за това се съдържат в добре документираната му биография.: Михаил Митев от Ново Село, Щипско, завършва сръбско военно училище в и достига чин майор в щаба на Дравската дивизия. При капитулацията на Югославия, без с пуша да пуцне е пленен и отведен в пленническия лагер ВЕСТНЕ, близо до гр. Милано. В писмо с входящ номер 693 адресирано до началника на Генералния щаб на Българската армията от 23 юни 1941 година баща му Мите Апостолов Матовски моли да бъдат направени необходимите стъпки за неговото освобождаване тъй като “Михаил Митев е българин, роден от български родители в гр. Щип и е постъпил на служба в сръбската армия не от любов към държавата им, а да намери там временно препитание”. Мите Матовски посочва, че сам той е един от първите добри българи на град Щип, работил е за България и българщината, а в Световната война се е включил като опълченец от българската армия и е ранен от неприятелски куршум, в следствие на което остава инвалид. Така Михаил наред с повече от 27 000 души българи от Македония е освободен от плен. В следващата молба до българския военен министър генерал Теодоси Даскалов, вече самия той а не татко му, декларира че е предан българин и затова много моли да го приемат за офицер в българската армия. Началник щаба на Българската армия , до когото отива молбата и при когото Митев, с протекции измолва лична среща, този път обаче категорично му отказва с думите : Не господине, който се е клел във вярност на крал Петър (Югославския малолетен крал), не мога да се съглася да се кълне сега във вярност на Цар Борис . И Кулишев, какво да прави, изглежда пак “не заради държавата им а заради едното препитание”отишъл да се предложи на Тито, вече като предан югославски комунист . И пазарлъка веднага станал. Защото от една страна, на Тито точно такива “търсещи препитание” му трябвали, а пък от друга Митев вече нямало на кого другиго да се предлага за продан. През май 1943 година според бойните реляции в Централния военен архив във Велико Търново, Михаил Митев Апостолов Матовски и командваната от него сръбска партизанска част “убиват по особено жесток начин ранени български войници и след това ги ограбили”. За този подвиг, Тито му дава званието генерал-майор и го избира за делегат на Македония за Второто заседание на АВНОЮ. След Втората световна война Михаил Митев, прекръстил се вече първо на Михайло Апостоловски, а после дори и на Михајло Апостолски отново “единствено за препитание” се изявявил като основен деец в старата борба на нова комунистическа Югославия за дебългаризация на Вардарска Македония и Западните покрайнини. За които заслуги през 1967 година, с подписа лично на Тито е избран за член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) а от 1976 до 1983 вече и за неин президент. Едновременно с това, Апостолски е обявен и за един от 66-те "народни херои" на титовска Македония (и останалите са горе-долу от същата проба). По стар балкански обичай, брат му, пък който е страстен рибар, е обявен за "професор по ихтиология" и т. н. Така академик Михајло Апостолски, вероятно “единствено за препитание” получава нови възможности да се изявява като основен творец и в развитието на македонския език, писменост и история. Заради което през 1995 година новоучредената Военна академия в столицата Скопие, пък също е удостоена да бъде кръстена на негово име. Логично нали: каквито творците, такива и творбите, такава и старо-новата Република Македония. Тая с която българския депутат от ГЕРБ Николай Младенов апелира да празнуваме общото ни културно-историческо наследство и да я вкарваме в НАТО и ЕС. Та да ни плюе още по-мръсно и на още по-публично място. Очевидно и Николай Младенов е възприел великата философията на Апостолски да служиш “единствено за препитание”. Колко ли му е препитанието на Младенов при Цървенковски или му е заради едното включване в списъка на херойте?