Македонски историци: Първанов да не ни кара да приемаме тезите за българските корени

    

"Лошо е, ако под препрочитане Първанов подразбира македонците да приемат тезите за българските корени", каза Тодор Чепреганов, директор на македонския институт по национална история, пише македонският вестник "Дневник".

"Ако българският президент Георги Първанов ни заръчва да препрочетем историята, това трябва да важи и за тяхната историография", отговарят македонските историци на завчерашното послание на българския държавен глава.

Тодор Чепреганов каза, че историята не трябва да се препрочита, а да се тълкува според фактите, които са открити.

"От това не бива да бягат нито Първанов, нито техните историци. Затова, когато ни се отправя посланието да препрочетем историята, тогава те трябва да видят всичко записано за съществуването на македонците в България, което сега упорито се отрича.

След като препрочетат собствената си история, ще видят, че там съществува народ, който сега не признават. Може ли Първанов да очаква да приемем само тяхното тълкуване на историческите факти", подчерта Чепреганов.

Директорът на Архива на Македония Зоран Тодоровски пък смята, че историята трябва да се чете внимателно, а двете историографии да оценяват събитията и личностите въз основа на документи.

"По-важното е това, които самите личности са оставили като документ след себе си, а не чуждите тълкувания на тяхното дело. И българите трябва да преразгледат собствената си история.

При тях съществуват различни периоди, в които се изразяват различни позиции за отделни събития и личности. За македонските дейци имаха една позиция до 1944 г., друга от 1944 г. до 1948 г., трета до 1989 г. и четвърта оттогава насам. Позициите им се променят със смяната на политическите режими, което е неприемливо", подчертава пък Тодоровски.

След срещата си с македонския президент Бранко Цървенковски Първанов оцени, че "Тодор Александров и Яне Сандански са двете страни на един медал". Той призова да се извлече поука от бутането на бюста на Тодор Александров във Велес, който беше своеволно издигнат от жител на Весел, самоопределящ се като етнически българин в Македония, пише вестникът.

Александров е една от противоречивите личности в македонската история, за чието дело има различни оценки, пише още "Дневник". Роден е в Ново село край Щип през 1881 г., включва се в македонското революционно движение през 1897 г.

Става лидер на ВМРО след Балканската и Междусъюзническата война и след Първата световна война. Точно Тодор Чепреганов и Зоран Тодоровски имат крайно противоположни оценки за мястото на Александров в македонската история.

"Александров заедно с Ванчо Михайлов провеждаха българската политика спрямо Македония. И двамата са личности, които не обединяват, а разделят македонския народ. Александров стои зад ликвидацията на много македонски революционери от Илинденското поколение.

В този период става открит конфликт между двете концепции в македонското движение - едната за независима македонска държава, а другата за присъединяване към България. В книгата, която Зоран Тодоровски му е посветил, недвусмислено се говори за "обединяване на българското племе". Ако беше важен, народът щеше да го съхрани в колективната си памет", обяснява Чепреганов.

От своя страна Тодоровски, чиято книга "Всичко за Македония" разработва част от дейността на Александров от 1919 г. до 1924 г., подчертава, че той е важна личност в македонската история. Рецензентът на моята книга Владо Поповски на промоцията каза, че той е по-голям дори от Гоце Делчев.

"Александров се е обявявал за независима и свободна Македония. Той е инициаторът на известния "Майски манифест", в който за първи път се споменава македонският народ. Изследвах един период от неговата дейност, по-младите историци трябва да продължат", обяснява Тодоровски.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари