Светлин Михайлов: Ще продължи прехвърлянето на отговорност върху съда

    

Това каза председателят на Софийски градски съд /СГС/ Светлин Михайлов по повод твърдението на ръководител на Фонд "Земеделие" в днешен вестник, че вината за спирането на пари по САПАРД от ЕК за България не е в служителите на Фонда, а в други институции.

Светлин Михайлов посочи публикацията като пример за това, че и през 2008 г. ще продължи тенденцията за прехвърляне на вината върху съда, който само изпълнява написаните и приети от Народното събрание документи.

Председателят на СГС акцентира върху факта, че в България законите се правят за няколко месеца, за разлика от други държави, където това става за години. "Така не само се затруднява работата на правораздавателните органи, но се създава и погрешна обществена представа за работата на съдиите".

Светлин Михайлов даде конкретни примери с новия Гражданско-процесуален кодекс/ГПК/ и Закона за търговския регистър, които определи като "социален експеримент от много гледане на филмчета и опит за пресъздаването им на маса".

"Новият ГПК е прехвърляне на отговорността от болната глава на здравата, т.е. върху съда", изтъкна председателят на СГС и посочи, че новият ГПК е "лоша компилация от различни процесуални закони на различни държави и лош препис на част от текстовете на закона за гражданското съдопроизводство, действал у нас до 1947 година".

"С новия ГПК на съдиите от СГС ще им се наложи да гледат искови молби на мобилните оператори за неплатени сметки от по 20 лева", изтъкна още председателят на СГС.

Той определи като нередно и това, че при започване на едно дело съдиите ще трябва да определят какви доказателства трябва да се съберат от едната и от другата страна по едно гражданско дело.

"Всички тези нови изисквания на ГПК няма да позволят на съдиите да гледат по-голям брой дела", подчерта Михайлов. Той уточни, че сега един съдия от СГС приключва годишно 318 дела, като СГС се произнася по 51 процента от гражданските дела в държавата.

Към тези проблеми Михайлов добави и липсата на съдебни зали и недостатъчния брой съдии, както и това, че още няма яснота за голяма част от конкретните документи, с които ще се работи по ГПК.