Филм за музика срещу течението на Дунав и Европа на София Филм Фест

    

"Ще ви изморим тази вечер", възкликна знаменитият музикант Иво Папазов-Ибряма снощи в зала "Люмиер" на НДК след прожекцията на документалния филм "Срещу течението" в рамките на 12-ия София Филм Фест.

А той заедно със своите "Виртуози на Тракия" изпълниха малка част от своите изпълнения, съпровождащи едно пътуване "Срещу течението" - от устието на река Дунав към Европа.

Пътуването на всички нас от тази част на Европа, разказано от автора - режисьор на документалния филм Златина Русева. Един "музикален" кораб пътува по Дунава. Той тръгва от устието на реката, от територията на България и Румъния и се отправя към Европа.

Движението му обратно на течението на реката е символ на включването на страните от Източна Европа и Балканите в голямото европейско семейство. На този необикновен кораб си дават среща културите и музикалните традиции на Изтока и Запада. В продължение на 10 дни той става дом и сцена на виртуозни музиканти от крайдунавските страни.

Всички те са уникални творци с различни житейски съдби. Едни от тях са всепризнати "звезди", други - емигранти, наложили своето присъствие в странство, но изпитващи необходимост да се върнат днес към корените си, трети - все още никому неизвестни, но виртуозни изпълнители, носители на оригинални традиции.

Залата на кино "Люмиер" беше препълнена, аплодираха участващите във филма музиканти и тънките детайли от това пътуване нагоре по голямата река. Във филма няма текст - има само музика и различните образи на реката, гледани от един кораб - природа, градове, за малко хванати моменти от брега на различните страни по край бреговете на Дунав.

Музикантите носят "цвета" на този уникален европейски регион, който не всички по-стари европейци припознават като част от Стария континет. Най-интересните български изпълнители - Иво Папазов-Ибряма, Теодосий Спасов, "Виртуозите от Тракия" (Матю Добрев, Васко Денев, Младен Малаков, Александър Касиянов), сръбският акордеонист и композитор със странна съдба Ивица Вуцела, унгарският цигулар Золтан Лантош, австрийският акордеонист Ото Лехнер, легендата от Изтока, китаристът Енвер Измаилов, румънците "Ягало" - толкова много музиканти-виртуози, събрани на едно място, е огромна провокация и стимул за творческия процес, а и за европееца. Но и той се нуждае от цветност, различност и автентичност, а и волността да е срещу течението.

Филмът е продукция на Good and Bad News/Palimpsest/Art Fest - копродукция между Белгия и България, режисьор - Златина Русева, оператори - Пламен Герасимов, Филип Гилберт, Юрислав Чарийски.

Златина Русева е утвърден и талантлив документалист. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност кино- и телевизионна режисура. Филмите, които снима у нас, предизвикват бурната реакция на властта и са възприемани като опити за изкривяване на "красивата" социалистическа реалност. Филмът й "Век или ден" печели няколко международни награди на кинофестивали в Испания, Германия и Полша. От 1986 г. Златина Русева живее и работи като кинорежисьор и сценарист в Брюксел.

Създава филмовата къща "Good and Bad News", която работи с белгийски и френски телевизионни канали, с хуманитарни организации като "Лекари без граница" и "Солидар". Филмите й "Смърт в Бали", "Нощем рибите са червени", "Портрет на един човек на властта", "Забравени от войната", "Зелените портокали на Либерия", "Театър на улицата" са представени на много международни фестивали и са излъчени по белгийски, френски, швейцарски, германски, английски, бразилски и други телевизии.

В България зрителите са имали възможност да видят само два филма нейни филма - "Вълчи билет", посветен на Висоцки и "Черната тетрадка на Зинаида Гипиус", който разказва за руската революция от 1917 г., видяна през погледа на именитата поетеса и интелектуалка. Дългогодишната работа на Златина Русева с "Лекари без граница", за които тя изработва серия от документални филми, оставя ярък отпечатък върху нейното творчество.

Многобройните й пътувания из цял свят - от Африка до Якутия, Чукотка и Калима, помагат за развитието на многопластовия й поглед към действителността, а срещите с хора, поставени в екстремни ситуации, й помагат да се докосне до истинската същност на човека. Темата за паметта, за запазването на реалните стойности в повратни ситуации, е основна в творчеството й.