Станишев: Правителството работи в параметрите на Лисабонската стратегия

    

Това заяви министър-председателят Сергей Станишев на пресконференция след приключването на втората работна сесия на пролетния Европейски съвет.

С актуализираната си управленска програма правителството ще навакса изоставането си в някои други области, добави премиерът пред представителите на българските медии.

Под 20% ниво на публичния дълг, 2,9 на сто икономически ръст на ЕС и 6,5 млн. нови работни места отчетоха държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз за първия цикъл на Лисабонската стратегия.

На приключилия в Брюксел пролетен Европейски съвет лидерите от ЕС стартираха втория тригодишен цикъл на обновената стратегия за растеж и заетост за периода 2008-2010 г.

Една от целите на приключилия форум бе и старта на обсъжданията за периода след изтичането на срока, регламентиран в стратегията, каза още премиерът. По неговите думи българският принос по общата енергийна политика на съюза се оценява много високо.

Енергийната политика и промените в климата бяха другият основен акцент, който дискутираха лидерите в Брюксел. Решението за постигане на целите ЕС вижда в глобалното договаряне за реализация на 20% дял на възобновяемите енергийни източници до 2020 г.

Премиерът Сергей Станишев определи тази цел и одобрения от лидерите на ПЕС енергиен пакет от мерки, като много амбициозни. България активно работи за баланса между механизмите на прилагането на пакета и социалните и икономическите измерения и възможности на отделните страни - членки.

Тези български интереси са отразени в заключенията на съвета, подчерта министър-председателят и припомни, че за България бе важно да залегне текст, който да отчита приноса на всяка страна по отделно в борбата с климатичните промени.

В отговор на въпрос Станишев обясни, че към момента делът на възобновяемите енергийни източници у нас възлиза на 9 на сто. До 2020 г. процентът от БВП, необходим за постигането на целта, заложена в енергийния пакет, ще достигне 2,2 %.

За България тази цел предвижда 16% дял на възобновяемите енергийни източници. Премиерът посочи ядрената енергетика и търговията с емисии като част от ресурсите, с които разполага страната ни за постигане на този дял.

Министър Ивайло Калфин допълни думите на премиера като посочи, че основният път за повишаване на енергийната ефективност у нас ще бъде енергоспестяването. Министър-председателят отново подчерта, че при определянето на целите се отчита конкретната ситуация във всяка отделна страна-членка. По думите му търсят се и различни пазарни механизми, така че да не се оскъпи и обезсмисли повишаването на дела на възобновяемите източници на енергия.

В отговор на друг въпрос, премиерът информира че в разговор с литовския си колега е обсъдил особеностите на изолираните енергийни мрежи, каквато е Литва. През 2009 т. страната трябва да затвори АЕЦ в Игналина.

Двете страни държат постоянна връзка, подчерта министър-председателят и добави, че съществува възможност ако се разглежда въпросът за затварянето на АЕЦ в Игналина да бъде разгледано и затварянето на АЕЦ "Козлодуй". Премиерът е информирал колегите си от ЕС и за усилията на България по реализацията на проекта "НАБУКО", както и за резултатите от визитата си в Азербайджан. Той припомни че страната ни една от тези които настояха да има общ европейски координатор на проекта "НАБУКО".

Основен проблем към момента остава запълването на тръбата с газ, каза още той. Външният министър Ивайло Калфин допълни, че ще бъде рационализирана системата за обмяна на квоти вредни въглеродни емисии. Одобреният от съвета механизъм има за цел общото намаляване на вредните емисии, а не запазване на техните нива и трансфера им между отделните страни членки, обясни външният министър.

Друг основен акцент в работата на Европейския съвет бе стабилността на финансовите пазари. Според финансовия министър Пламен Орешарски, налице е икономическа предпазливост при формулирането на макро- и микроикономическите политики.

Той поясни, че част от външните ефекти за общността се очаква да бъдат свиване на инвестициите и ограничаване на бюджетните дефицити. Лидерите на страните членки на ЕС приеха френското предложение за създаването на Съюз за Средиземноморието, който си поставя за цел да развие Барселонския процес от 1995 г.

Предвижда се съюзът да бъде учреден през юни т.г. на срещата на върха в Париж. В заключенията на съвета лидерите сложиха и т.нар. пета свобода - движение на знания. Решението предвижда създаването на общи фондове за рисков капитал и инвестиции в иновации, свободно придвижване на изследователи, университетски кадри и др.

През следващите седмици страната ни ще подвържа тесни контакти със страните от региона във връзка със ситуацията в Косово, каза още премиерът пред представителите на медиите. България е приятелска на Сърбия страна и би било жалко ако някой наруши тази атмосфера, коментира той в отговор на друг журналистически въпрос.

Министър-председателят отбеляза, че във формулирането на позицията си България изхожда първо от националните си интереси, а те са - гарантиране на сигурността, чрез присъствие на международни мисии в областта. Ние трябва да следваме политика в синхрон с другите страни членки на ЕС, завърши министър-председателят.