България: Как се създава етническо напрежение

    

Вземете хора, отчаяни от бедност и корупция. Добавете към това риторика на крайнодесни партии срещу етническите малцинства. Посолете го с антиислямските приказки от "войната с тероризма". Само за няколко години, можете да получите достатъчно силно етническо напрежение.

На 11 март джамия в град Добрич в Североизточна България на 30 км от брега на Черно море, трябваше да бъде временно затворена поради заплаха от бомба. "Бомбата ще бъде взривена, за да убие турците и циганите," заяви анонимен глас по телефона. На 16 февруари на входа на Главното мюфтийство в България беше написан лозунг: "Турци умрете".

"Това ни безпокои," каза в декларация главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. "Нашето безпокойство се засилва от факта, че почти всеки месец се посяга на наши джамии, училища и други сгради, свързани с религията ни."

Турците са около 9.5% от 7.8-милионното население на България. Те живеят главно в североизточните и югоизточните райони на страната. Турците са започнали да се заселват в района от края на 14 век, когато Отоманската империя започва да засилва доминацията си на Балканите.

Турците бяха преследвани по време на комунистическия режим (1946-1989). Те бяха принуждавани да се отказват от идентичността си, да променят имената си и дори да напускат масово страната и да бягат в Турция.

След 1989 обаче българите имаха желание да сложат край на преследванията. През първите няколко години от смяната на режима повечето от правата на турците бяха възстановени, като сред тях бяха правото на образование на техния роден език, свободата да отбелязват свои празници и да участват в политическия живот.

Конституцията от 1991 г. не признава съществуването на етнически малцинства, но различни законодателни актове, приети по-късно споменават правата на групи, различни от мнозинството. През 1999 г. България ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи, които имат приоритет над националното законодателство.

През 90-те години България беше смятана за оазис на етническия мир на Балканите. Една от причините беше, че Движението за права и свободи (ДПС) беше коалиционен партньор в три правителства. ДПС се смята за представител на турците, въпреки, че партията се бори срещу този етикет, а конституцията не позволява създаване на етнически партии.

Проучване на Центъра за документация и информация в Югоизточна Европа заедно с Хелзинкския комитет стигна до извода, че "антитурските настроения в страната не са високи". Но изследователите предупредиха, че влошаването на икономическите условия и използването на малцинствата като изкупителни жертви от страна на политиците, заплашват мирното етническо съжителство в България.

Пет години по-късно, тези мрачни прогнози започват да се сбъдват. Инциденти като този в Добрич и в Главното мюфтийство стават все по-чести през последната година.

Марко Хайдиняк от Международния център за малцинствата в София казва, че основната причина за нарастването на антитурските чувства е отчаянието.

"Разочарованието се увеличаваше, най-напред от правителството на бившия цар Симеон. С него се свързваха големи надежди, които обаче не бяха осъществени. След това, се появиха напълно нелогични очаквания, че влизането в НАТО ще подобри магически живота, въпреки, че между двете неща няма нищо общо. След това, отново нищо не се подобри с членството в ЕС."

Политологът Росен Василев, който изучава българския етнически проблем, казва, че отчаянието е засилено от по-лошите икономически условия, които "идват или съвпадат с влизането на страната в ЕС" на 1 януари 2007. "От тогава цените на дребно се покачиха рязко, докато основните заплати и пенсии останаха горе-долу същите, като оставиха България на дъното на ЕС по отношение на жизнения стандарт."

"Хората търсят изкупителна жертва и малцинствата са много подходящи за това," казва Марко Хайдиняк, като подчертава, че групата, която носи най-голяма отговорност за това е крайнодясната Атака, създадена през 2005.

Друга причина за антипатията към турците, често споменавана от българите, е усещането за корупция сред членовете на ДПС. "Тъй като ДПСе важна част от правителствената коалиция," казва Росен Василев, "върху него се хвърля вината за икономическите условия в страната и за толерирането от страна на правителството и дори намесата му в ужасните нива на корупция и злоупотреби."

Докато повечето българи са съгласни, че всички партии са корумпирани, ДПС не може да бъде наказано от електората, защото няма друга партия, която да представлява малцинствата.

Изследователите казват, че антитурските чувства са най-често срещани сред младите хора в градовете като София, където има относително малко турци. Липсата на всекидневно съжителство с етническите турци, излага тези българи на най-негативната пропаганда от страна на екстремистите.

kafene.net