Смяната на властта в БАН означава ли най-после реформа в науката

    

На 18.03.2008 г. Българската академия на науките се разделя с дългогодишния си председател акад. Иван Юхновски, който най-неочаквано подаде оставка от бъдещия си четвърти мандат, за който беше избран по начин, който, странно защо, не изненадва никого. Както и убедеността на г-н Юхновски, че може, вече на 71 г., т.е. на възраст далеч над пенсионната възраст за учените в ЕС е обичайната - 65 години!, да продължи да ръководи науката в България. Защото науката в България е отделена от висшите училища и е съсредоточена все още предимно в БАН. Законодателни промени не се очертават в близкото бъдеще. Законодателната база е от 70-те г. на миналия век и не само че е архаична, но и грубо идеологизирана с изискването си към българските учени да подпомагат изграждането на социализма в страната си.

Писмото на Р.С.
Днес получих на мейла си следното писмо от млад, по българските стандарти, учен. Иначе хабилитацията на човек на 33 г. е нормална за развитите демокрации - магистратура, докторат, хабилитация чрез нов научен труд. Скривам името на колегата, за да не му навредя. Веднага ще бъде уволнен по измислени причини. Посочените от мене букви са произволни!

"Здравейте доц. Йорданова,

прочетох ваша статия, която ми направи силно впечатление (http://analysis.actualno.com/news_89694.html).

Казвам се Р.С. и съм от т.нар. "млади доценти". Хабилитирах се на 33 г. възраст, поради което голяма част от моите хабилитирани колеги в пенсионна и след пенсионна възраст се стреснаха и ме изолираха. Това не е проблем, но за съжаление са много и все още участват с право на глас в катедрени и факултетни съвети.

Имате ли представа законово как е регулиран въпросът с продължаване на трудовите договори на доценти/професори след навършване на 67/68 годишна възраст в България?

Поздрави

Р.С."

Това е текст, който ще изпратя на министър Даниел Вълчев, който, от своя страна, е забравил, че в ресора му освен училищната реформа е и реформата в науката и висшето образование, т.е. предлагането на пакета от законопроекти, които чрез Министерския съвет да бъдат внесени и гласувани ЧАС ПО-СКОРО! от парламентарната Комисия по образованието и науката, внесени и гласувани и на едно четене, няма нужда от повече, проблематиката е специфична и е достъпна за малък кръг от хора, в Пленарната зала на Народното събрание.Трябва ли председателят на БАН да е академик

и академик означава ли непременно учен?

Още в момента на смяната на властта в БАН хората ще забравят и акад. Иван Юхновски, и фиделкастровския му синдром на дългото непродуктивно управление и оставане на българската наука в статуквото на социалистическата наука с централизираното управление и тоталния политически и финансов контрол, който задушава всяка научна мисъл. Въпросът е обаче - сега накъде?

Предстои избор на нов председател. Ако той е във възрастовата група на 60-70-годишните академици и член-кореспонденти, каузата предварително е обречена. Най-добре е възрастта да бъде около 40 г. , т.е. възраст, която не позволява на човека да се пенсионира след 2-3 години и ще го стимулира действително да извърши радикалната реформа, от която се нуждае българската наука. Значи хабилитиран учен, но на възраст около 40 г. Не повече.

Началото на реформата се свързва с разформироване на Централно управление на БАН поради необходимостта от децентрализация на науката. Самата сграда може да се използва за изграждане на Център за европейска комуникация, от която също има крещяща нужда. Българите почти нищо не знаят за ЕС, още по-малко са подготвени да попълват европейски проекти и кандидатстват за финансиране.

Като начало българската наука ще остане в научните институти, които ще получават директно финансиране от Министерството на образованието и науката и ще търсят допълнително финансиране чрез европейски програми, връзки с бизнеса и най-вече - връзки с университетите, защото европейската наука е в самите висши училища, а не извън тях. Трябва да започне процесът на интеграция на науката с висшето образование.

Изолацията на науката от младите хора е непродуктивен ход на държавата, която по непонятни за мене причини продължава да се придържа към съветския модел на науката. Академик и член-кореспондент няма в европейската наука. Подобни титли има само в съветската и сега - в руската - наука. Израстването в европейската наука е до професор. Това е хабилитацията. Колкото до академиците, те са членове на академии. От своя страна академиите са образователни институции и се занимават с разпространяване на знания, т.е. ПР-дейност. Те нямат нищо общо с научноизследователската работа на учените. Добро е това да се знае и да се разбира конкретно.

Политиката на ЕС за научни изследвания

и иновации

Новият председател на БАН ще трябва да се справи с политиката на ЕС за научни изследвания и иновации, а нейната основна цел е да стимулира конкурентноспособността и устойчивия растеж на европейската икономика. Как българската наука се вписва в тези изисквания? Разбира се, че въобще не се вписва.

На европейско ниво той ще трябва да общува с Главна дирекция "Изследвания" на Европейската комисия и да изпълнява документите от последните години от Лисабонската стратегия насам за научни изследвания и иновации.

Ще трябва да работи и с т.нар. Съвместен изследователски център, една от основните специализирани служби на Европейската комисия, чиято основна функция е да подпомага разработването, развитието, прилагането и наблюдението на изпълнението на европейските политики в областта на научните изследвания и иновациите.

Ще се справи ли, ако е на възраст 60, 70 и повече години? Без значение дали е академик, член кореспондент, с много докторати и много титли пред името си. За високоразвитите в технологично отношение държави на ЕС българските титли не означават нищо. Единственото, което се цени в тях, е ЗНАЕНЕТО и МОЖЕНЕТО. Разбира се - на съвременно технологично равнище.