Станишев и Ердоган подкрепят "Набуко"

    

"Набуко" се смята за алтернатива на газопровода "Южен поток", предложен от руския гигант "Газпром". България участва в строежа на "Южен поток".

Споразумението за него бе подписано по време на визитата на руския президент Владимир Путин в София тази зима. "Набуко" трябва да пренася каспийски газ през Турция за страните от Европейския съюз, заобикаляйки Русия. Неговият капацитет е 31 милиарда куб.м. годишно. "Южен поток" има сходен капацитет (30 милиарда куб.м.).

Помолен да сравни двата тръбопровода анализаторът от Отдела за изследване на газовия отрасъл в Института по проблемите на естествените монополи (ИПЕМ) Алексей Белагорьов коментира: "Основното преимущество на "Южен поток" пред "Набуко" е наличието на сигурна суровинна база.

Фактически единственият реален източник на газ за "Набуко" може да бъде Иран, но докато не се разреши международната криза около ядрената програма на тази страна не е възможно тя да бъде разглеждана като постоянна и надеждна суровинна база. А няма никакви сигнали, че кризата ще се разреши в близка перспектива.

Като субективно преимущество на "Южен поток" може също да се смята голямата сплотеност и оперативност на "Газпром" и ЕНИ в сравнение с мудната и тромава структура на учредителите на "Набуко" - консорциумът, включващ OMV, МОЛ, "Боташ", румънската "Трансгаз" и "Булгаргаз".

ЕНИ и "Газпром" вече се доказаха много добре при строителството на Син поток. Създателите на "Набуко", напротив, не са осъществили до момента нито един голям проект".

В бъдещото изграждане на проекта "Набуко" участват австрийската OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз", българската "Булгаргаз", турската "Боташ". В началото на тази година към тръбата се присъедини и германският гигант RWE. Включването на RWE в проекта „само външно изглежда като усилване, но по същество отразява безпокойството на участниците в "Набуко", коментира Валери Нестеров от "Тройка Диалог".

Френската „Газ дьо Франс" също изрази желание да участва в проекта, но по политически причини Турция се противопостави, тъй като Париж признава геноцида над арменците, извършен от Османската империя в годините на Първата световна война. Това накара френската компания да се преориентира към конкурентния проект "Южен поток", макар все още да не е участник в него.
Основна суровинна база на "Набуко" е находището Шах Дениз.

Добивът на газ от находището започна през декември 2006 г. В момента от Шах Дениз се добиват около 8 милиарда куб.м. газ, който се реализира изцяло в Азербайджан, Турция и Грузия. През ноември 2007 г. в находището бяха открити допълнителни запаси от газ - около 1 трилион куб.м.

Вторият стадий на проекта ще започне с разработването на тези запаси, заяви представителят на "BP Azerbaijan" (оператор на добива на Шах Дениз) Тамам Баятлъ. За тази цел на партньорите ще им са необходими няколко години. Газокондензатното находище Шах Дениз е разположено в южната част на Каспийско море, на 70 км югоизточно от Баку.

Площта на лицензионния участък е около 860 кв.км. Участници в проекта са "СтатойлХидро" (25,5%), BP (25,5%), азербайджанската държавна компания "Socar", иранската NICO (10%), "Тотал" (10%), "Лукойл" (10%) и "Turkish Petroleum" (9%).

Основният проблем пред "Набуко" е липсата на достатъчно суровина, около това становище се обединяват повечето специалисти. Газопроводът може да бъде запълнен в най-добрия случай наполовина - 12-15 милиарда куб.м. газ., смята експертът от консултантската компания "RusEnergy" Михаил Крутихин.

Това кара някои европейски политици да виждат в Иран страната, която може да доставя липсващите количества "синьо гориво". Иран е "основна страна" за газопровода "Набуко", заяви наскоро върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана на международна конференция, организирана от Германската фондация "Маршал".

Но "самият Иран е голям потребител на газ (105,1 милиарда куб.м. през 2006г.) и нещо повече вносител (от Туркменистан)", напомня генералният директор на ИПЕМ Юрий Саакян в интервю за БГНЕС.

"Естествено, постепенно с увеличаването на добива в Южен Парс и други находища в Персийския залив, Иран ще влезе в клуба на основните износители на газ. Но първоначално той трябва да урегулира политическите си отношения с международната общност, а това не бе постигнато за предходните три десетилетия. И накрая, изхождайки от вече сключените договори, основният пазар на ирански газ няма да бъде Европа, а страните от Азиатско-Тихоокеанската зона, и преди всичко Китай и Индия", заяви анализаторът.

Експерти предвиждат, че за периода до 2030 г. консумацията на газ силно ще нарасне - от 2,8 трилиона куб.м. на 4,6 трилиона куб.м, пише "Ведомости". В Европа консумацията на газ ще се увеличи от 509 милиарда куб.м. до 736 милиарда, а неговият дял в европейския енергиен баланс - от 23,8% до 30,9%.