Реемиграция препоръчват експерти по демографските въпроси

    

Гражданската основа на българската национална идентичност продължава да съществува и каквито и напрежения да се трупат, те не могат да доведат до мащабни, трайни и системни междуетнически конфликти и междугрупово насилие. Това е един от изводите в доклад, представен за обсъждане.

Състоянието на междуетническите отношения и интеркултуния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия и развитието на демографските процеси в България са тема на документа, включен в днешния дневен ред на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет под ръководството на вицепремиепа Емел Етем.

Изследвани са тенденциите, обществените настроения, медиите. Отбелязва се, че изпълнението на мерките и дейностите, залегнали в демографската стратегия, се намира все още в начален етап, но още отсега проличава, че усилията са разпръснати многопосочно, без да са определени областите, в които е необходимо да се извършат навременно спешни интервенции.

Очертани са проблемни кръгове, към които трябва да се подходи с особено внимание и без забавяне. Според прогнозата на Националния център за здравна информация стойността на коефициента на раждаемост през периода 2007-2010 г. първоначално ще се задържи на едно ниво и през 2009-2010 г. дори леко ще се снижава.

Мерките за насърчаването на раждаемостта през 90-те години на ХХ век бяха насочени предимно към социалноуязвимите слоеве на населението. Въпреки коригирането на тази политика в последно време с въвеждането на някои облекчения за майките, желаещи да работят преди да е изтекъл двугодишния срок за отглеждане на дете, у нас около 7/10 от новородените се раждат в социалнослаби семейства.

Авторите на доклада препоръчват да се потърсят нови подходи за балансиране на мерките в тази област, които да се съчетаят с намерението за утвърждаване на дву- и тридетен модел на семейството. Премахването на изискването за максимален доход, до който може да се ползват семейните помощи за деца, е първата правилна стъпка в тази насока, е записано в доклада.

Засиленото (контрастно) подпомагане на семействата, в които се ражда второ или трето дете, ще укаже на родителите каква според обществото е най-благоприятната норма за броя на децата в семейството, позволяваща хармонично да се развиват както семейството, така и по-големите популационни общности. Препоръчва се и подпомагането на учащите се (студенти и колежани) при раждане на дете чрез предоставяне на стипендии и на подходящо общежитие за младото семейство също ще придаде компенсаторен ефект за демографското възстановяване на България.

Осъществяването на програми за репродуктивната реализация на безплодните семейства, които по експертни оценки са около 300 000, е друг резерв за повишаването на раждаемостта. Подпомагането на майките с деца до 7-годишна възраст чрез поемане от страна на държавата изцяло или на част от здравно-осигурителните им вноски вероятно ще допринесе за намаляване на майчината и детската заболеваемост и смъртност и ще повиши степента на защитеност на работното им място.

Компетентните държавни органи трябва да получат също така широки правомощия за санкциониране на работодатели, които прогонват майките от работа заради затруднения във връзка с тяхното майчинство, пише в доклада. Основна спешна задача пред държавната политика е да се привлекат обратно в страната емигриралите младежи, преди тяхното потомство да е израснало по чужди държави, и да е прекъснало връзката си с родината на своите родители.

Отварянето на България за широк имиграционен прием е неминуемо и колкото по-рано се извърши, толкова по-планомерно, постепенно и безболезнено ще бъде интегрирането на имигрантите. Преобладаващият дял измежду тях би трябвало да са българи по произход, бивши български граждани или чуждестранни студенти учили у нас, които да познават езика, традициите и порядките у нас.

Чрез тези два потока от реемигранти и имигранти ще се възпре разтварянето на ножицата между числеността на гражданите на България и реалния брой на нейните жители. Подходящо е да се привлекат и чужденци от страните на черноморско-балканския регион с подходяща квалификация и демографски характеристики (възраст, семейно положение и пр.), които трайно да се заселят в страната, доколкото бързо ще се адаптират към близката им културно-конвенционална среда, е записано още в документа.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари