Държава в пат

ПАРИЖКАТА КОМУНА- Христово дело , лъч и надежда! : ВЕЛИКАТА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ Парижката КОМУНА - (1789-1795) А. КОНВЕНТ – висш законодателен и изпълнителен орган на първата Френска република (м.09.1792-м.10.1795г.) Бил избран след народното въстание от 1792г., което съборило монархията и накарало Законодателното събрание да отмени цензовата избирателна система. Депутатите от Конвента образували три групировки: жирондинци, якобинци и ”блато”. В историята на Конвента се различават три периода: 1) жирондински, 2) якобински и 3 ) термидориански. При якобинците Конвентът станал висш орган на якобинската диктатура и изпълнявал най важните задачи на революцията ( победа над контрареволюцията, ликвидация на феодалните отношения в селото, приемане на демократическата конституция от 1793г., ) Конвентът ликвидирал основните социални и демократични завоевания на якобинците и подготвил преминаването към режима на Директорията в интерес на едрата буржуазия. ПЛАНИНАТА - така се наричала лявата демократическа групировка в Конвента, представляваща Партията на якобинците, понеже нейните представители –монтанярите – заемали горните места в заседателната зала. БЛАТОТО – име, дадено на група депутати, които били мнозинство в Конвента. Блатото не се присъединявало към нито една от борещите се политически групировки, но вървяло след тази, която в даден момент била по силна.Лидери на Блатото биле Сиес, Тибодо, Бара и др. Отначало те подкрепяли жирондинците, след това якобинците, а през периода на разцеплението на якобинския блок (м.03.1974г.) – робеспиеристите. При термидорианския преврат преминали на страната на контрареволюцията. Името Равнината и Блатото било дадено поради това, че депутатите седели на долните пейки в заседателната зала. Учредително събрание – първото висше представително и законодателно събрание във Франция през периода на великата Френска революция. Възникнало от Генералните щати през 1789г. По вечето от членовете на Учр.събрание принадлежали към блока на едрата буржуазия и либералната аристокрация, използващи преобладаващото си положение за собствени интереси.След приемането на Конституцията на 30.09.1791г., Учредителното събрание отстъпило мястото си на Законодателнотосъбрание. Законодателно събрание - висше законодателно учреждение във Франция, създадено въз основа на Конституцията от 1971г., и сменило Учредителното събрание. - Комитет за обществено спасение – ръководен орган на якобинската диктатура. Учреден през 04.1793г., следял дейността на министрите и при извънредни обстоятелства трябвало да взема мерки против външните и вътрешните врагове. В първия състав на комитета преобладавали привържениците на Дантон. С идването на власт на якобинците на 10.07.1973г., комитетът бил преизбран и хръководната роля взели привържениците на Робеспиер, който станал негов фактически ръководител ( други членове: Л.Карно, Ж.М. Коло д”Ербоа, Ж.Н.Бйо-Варен). През есента на 1793г., Комитет за общ.спасение съсредоточил в ръцете си ръководството на всички страни на държавната и политическата дейност, станал страшен орган в борбата с контрареволюцията. Кризата на якобинската диктатура довела през пролетта на 1794г., до открит конфликт между Робеспиер и неговите противници. След термидорианския преврат - Комитет за обществена безопасност- един от комитетите на Конвента, учреден на 02.10.1972г. Главната задача - борба с вътрешната контрареволюция. Добил значение през якобинската диктатура, намирал се под ръководството на на Комитиета за обществено спасение. През пролетта и лятото на 1794г., се изострили търканията между привържениците на терористичните мерки по отношение на противниците на революционните мероприятия и Комитета за обществено спасение с неговата по умерена политика. В навечерието на термидорианскияския преврат в състава на комитета проникнали контрареволюционни елементи. Прекратил дейността си с разпускането на Конвента. Декларация за правата на човека (и на гражданина) – приета от Учредителното събрание на 27.08.1789г. Съгласно Декларацията всеки човек има право на свобода, политическо и социално равенство, собственост, провъзгласява се сувереността на нацията, безопасността и съпротивата срещу угнетените и т.н. 1.Клуб на Якобинците – ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ! Представители на революционно- демократическата буржуазия, съюзила се със селячеството, работниците, занаятчиите, градската и селската беднота против феодалната вътрешна и външна контрареволюция. Якобинците оглавявали борбата на народните маси против монархията - против политиката на жирондистите.Превръщането на последните в контрареволюционна сила накарало якобинците да оглавят народното въстание от 31.05-02.06.1793г.,съборило властта на жирондата и довело до установяването на якобинската диктатура. На 27.07.1794 г., властта на якобинците била съборена в резултат на контрареволюционния термидориански преврат. 2. Клуб на Жирондистите – ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ! През периода на Великата френска революция представители на политическата групировка Жиронда,наречена така поради това, че нейните най видни дейци били избрани в Законодателното събрание, а след това в Конвента от този департамент. Те защитавали интересите предимно на републиканската търговска и земевладелска буржуазия. Лидери: Ж.П.Брисо, П.В.Вернио, Ж.А.Кондорсе и др. Първоначално жирондинците влизали в състава на Якобинския клуб и се борели срещу абсолютизма. Отделянето на лявото крило на якобинците станало от есента на 1791г., когато жирондинците започнали пропаганда за незабавна война против коалицията на феодално – монархическите държави в Европа. След свалянето на монархията жирондинците, които заемали ръководно положение в Конвента, дошли на власт и се опитали да спрат развитието на революцията, като се изказали против републиканската форма на управление. През м.10.1792г., били изключени от якобинския клуб и постепенно се превърнали в консервативна и контрареволюционна сила. Народното въстание през 1792г., съборило властта на жирондинците.Съюзявайки се с всички контрареволюционни сили, те се опитвали да разпалят гражданска война против якобинците, като инсперирали, убийството на Марат, но бунтовете им в Нормандия и Южна Франция през 06.1793г., били смазани.След преврата на 9-10 термидор ( 27-28.07.1974г.,) жирондинците станали една от най войнствуващите сили на контрареволюцията. 3. ЕПИСКОПАТ- организация на левите якобинци, свързана тясно с плебейските маси на Париж. Помещавала се в бившето здание на парижката епикопия, откъдето взела и името си. 3. Клуб на фьойаните – политически клуб на конституционните роялисти(1791-1792г) излезли от състава на Якобинския клуб. Тозо клуб заседавал в зданието на на министъра на фьойаните до Тюйлери РЪКОВОДИТЕЛИ на Парижката комуна: 1. Робеспиер, Максимилиан – Мари –Изидор (1758-1794г) – адвокат. През 1789г., депутат от Генералните щати от третото съсловие, а след това в Учредителното събрание, където защитава интересите на Народа и принципите на демокрацията. Робеспир заемал най радикалната позиция в главното-аграрния въпрос. Страстен борец за идеята за политическо равенство. През 08.1792г., бил избран в революционната Парижка комуна. През 09.1972г., бил пръв по броя на гласовете в Конвента, един от главните вдъхновители на революционната политика и дошлите на власт якобинци. От 1973г., - фактически ръководител на Комитета за обществено спасение. Робеспиеризиграл огромна роля за мобилизирането на народните сили и за победата над вътрешната и външната контрареволюция. След термидорианския преврат и падането на Парижката комуна Робеспиер и неговите съратници били арестувани и екзекутирани (гилотирани) без съд; 2. Марат, Жан-Пол (1743-1793) - учен,публицист, доктор по медицина(1755). От 09.1789г., издавал вестник “ Приятел на Народа”- боен орган на революционната демокрация. Изобличавал решително политиката на жирондинците. Марат разработвал социалните проблеми защитавайки интересите на Народа и на неговите най бедни слоеве, след които се ползувал с огромна популярност. От 1972г., - член на Конвента. През 04.1973г., под натиска на жирондинците бил изключен от Конвента и предаден на Революционния трибунал, обаче бил оправдан и върнат в Конвента. фЗаедно с Робеспиер ръководил подготовката на народното въстание от 31.05.-02.06.19723г., което съборило Жирондата.Бил убит от Шарлот Корде; 3. Дантон, Жорж-Жак (1759-1974)- юрист, Напредначавите възгледи и ораторският талант му осигурили широка популярност. През 09.1791г., се сближил с якобинците. Участвал в организирането на въстанието на 10.08.1792г., което съборило монархията. Министър на правосъдието в новото правителство. Изиграл голяма роля в борбата с австро-пруската интервенция през 08-09.1972г.Бил избран в Конвента. През 1972г., - фактически ръководител на първия състав на Комитета за обществено спасение. Занимаващ се с външната политика, отхвърлил плановете за революционната война, тоест за унищожаване на феодалния ред в Европа. Във вътрешната политика, съответно с изостряне на борбата между монтанярите и жирондистите, заемал все по уклончива позиция, като търсел компромис между Партиите. Това накарало якобинците да го извадят от състава на новия комитет за обществено спасение през 07.1973г. Около Дантон се оформила опозиционна групировка, която рязко нападала Правителството на якобинците. Дантон и неговите приятели били предадени на Революционния трибунал и на 05.04.1974 екзекутирани. 4. Бабьов, Франсоа – Емил, наречен Гракх (1760-1797) – френски революционер, комунист-утопист. Запознаването с идеите на Жан Жак Русо и Г.В.Мабли превърнали Бабьоф в убеден привърженик на “съвършеното равенство”. Бабьов разработил план за създаване на “колективни ферми” вместо едри земевладения (1785), а след това проект за смела аграрна реформа. През 1793г., бил секретар на продоволствената администрация на Парижката комуна. Издавал вестник “ Народна трибуна”, като последователно защитавал интересите на безимотните маси. След преврата на 9 термидор, като убеден противник на темидорианския Конвент, станал организатор и ръководител на движение “в името на равенството”. През пролетта на 1796г., готвел народно въстание. По донос бил арестуван и екзекутиран; 5. Сен Жюст, Луи- дьо (1767-1794) – член на Комитета за обществено спасение (1792), един от ръководителите на якобинската диктатура. Основен принос в победата по външните фронтове, като комисар на конветна в рейнската и Северната армия (1793-1794). Екзекутиран заедно с Робеспиер, след падането на Парижката комуна; 6. Кофинал, Жан- Батист (1754-1794) - Зам.председател на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на Парижката комуна; 7. Кутон, Жорж- Огюст (1756-1794) - член на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на Парижката комуна; 8. Пайан, Клод – Франсоа дьо (1766-1794) - член на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на Парижката комуна; 9. Фукие-Тенвил, Антоан - Кентен (1746-1795) - член на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на Парижката комуна; 10. Бурбот, Пиер (1763-1795) - комисар на Конвента във Вандея. Екзекутиран след падането на Парижката комуна; 11. Робеспиер,Огюстен - Бон-Жозеф (1764-1794) - по малък брат на Максимилиан Робеспиер; Б. ДИРЕКТОРИЯ: - правителство сменило Конвента през 1975г. Тя действувала в интересите на едрата буржуазия, водела реакционна вътрешна и външна политика и завършила с преврата на 18 брюмер (9 ноември 1799г.) ВАЖНИ ДАТИ: - 14. 07.1789г., - превземането на Бастилията; - 06.10.1789г - народното въстание през 1789г., накарало кралския двор да се премести от версай в Париж; - 10.08.1792г,- Народно въстание съборило монархията и провъзгласило Републиката; - 31.05.- 02.1973 – Народно въстание и обкръжаване на Конвента, принадлежащ на жирондистите. Властта преминава към якобинците; - 21.01.1973г., - екзекутиране на Луи XVI на площад “Грев”; - 17.07.1973г -ликвидиране на феодалните повинности от Конвента с цел спиране на селските бунтове; - 9 термидор (27.07.1974) - денят на контрареволюционния преврат, който сложил край на якобинската диктатура и екзекутиране на ръководителите на якобинците. Буржуазната контрареволюция, която започнала в този ден е известна в историята като термидорианска ( 07.1794- 10.1795г.) След разпускането на термидорианския Конвент, властта преминала към правителството на Директорията; - 18 брюнер - 09.11.1799 - денят на държавния преврат, свалил правителството на Директорията и сложил началото на диктатурата на Наполеон Бонапарт. Интелектуалци – КОМУНАРИ,членове на “Законодателното събрание” и “Конвента” - Карно, Лазар (1753-1823) – виден математик, член на комитета за обществено спасение. След реставрацията бил екстерниран от Франция; - Руже дьо Лил, Клод - Жозеф (1760-1836) - офицер и поет, автор на “Марсилезата”(1792) и на други революционни песни; - Фабр д”Еглантин, Филип - Франсоа - Назар (1750-1794) - драматург, автор на републиканския календар(1793) - Дьо Клотс, Анакарсис (1755 - 1794) - философ и публицист; - Льокоант Пюнраво, Мишел - Матийо (1751 - 1827) – адвокат, комисар на Конвента във Вандея; - Моморо, Антоан- Франсоа (1756-1794) – книжар; - Бернанден дьо Сен Пиер, Жак-Анри (1764-1814)- писател, автор на известния сантиментален роман “Пол и Виржини”(1784), привърженик на идеите на Ж.Ж.Русо; - Паганел, Пиер (1745-1826) - автор на историческото есе за френската революция (1810); - Одуен, Жан - Пиер (1764-1808) - публицист; - Дюбойо - член на Конвента, занимавал се с подреждането на архивите; - Коран - Фюстие - член на Конвента, разработвал проект за създаване на анатомичен кабинет и музей по естествознание; - Шение, Мари - Жозеф (1764 - 1811) - поет и драматург, член на Конвента, на Комитета за обществено спасение и на Комитета за обществена безопасност; - Фабр д” Еглантин, Филип-Франсоа – Жозеф(1750- 1794) – драматург, автор на републиканския календар; - Дону, Пиер – Клод – Франсоа (1761 – 1840). Историк, един от създаделите на Института, автор на литературна история на Фратция; Духовни лица – КОМУНАРИ,членове на “Законодателното събрание” и “Конвента” ; - Вожоа - главен ВИКАРИЙ на парижката архиепископия, член на революционния комитет, ръководещ въстанието на 10 август 1792г; - Шнайдер, Ейлож (1756-1794) - френски ЕПИСКОП, обществен обвинител при Революционния трибунал; - Масийо Жан - Батист(1743- 1818) - ЕПИСКОП; - Ленде, Тома (1761-1840) - свещеник, по късно ЕПИСКОП на Еврьо; - Грегоар Анри (1750-1796) - ЕПИСКОП; - Одрaн Ив - Мари (1741-1794) абат; - Дюпон, Жакоб - Луи - свещеник; - Рюл, Филип - Жак (1737-1795)- лутерански пастор; - Шабо Франсоа (1756-1794) – монах капуцин; - Дом Жерл, Кристоф-Антоан (1736 – 1801) - монах ВЕЛИКА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ- /ПАРИЖКАТА КОМУНА/ (1792-1794) КОНВЕНТ - висш законодателен и изпълнителен орган на първата Френска република (м.09.1792-м.10.1795г.). Избран след народното въстание през 1792г., съборило монархията и отменил цензовата избирателна система. Конвентът като висш орган изпълнявал най важните задачи на революцията (победа над контрареволюцията, ликвидация на феодалните отношения в селото, приемане на демократическата конституция от 1793г., ) и т.н Участници - учени, културни дейци, видни общественици, духовенство - цвета на Френската нация. Тяхната саможертва и пролята кръв е направила Франция - еталон на демокрацията! ИСТИНСКИ КОМУНИСТИ, чийто дела са сравними ЕДИНСТВЕНО с тези на Христос! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ! РЪКОВОДИТЕЛИ: 1. Робеспиер, Максимилиан - Мари - Изидор (1758-1794г) - адвокат. Страстен борец за идеята за политическо равенство. През 08.1792г., бил избран в революционната Парижка комуна. След термидорианския преврат и падането на Парижката комуна Робеспиер и неговите съратници били арестувани и екзекутирани; 2. Марат, Жан-Пол (1743-1793) - учен, публицист, доктор по медицина. От 09.1789г., издавал вестник “ Приятел на Народа”- боен орган на революционната демокрация. Марат разработвал социалните проблеми защитавайки интересите на Народа и на неговите най бедни слоеве, сред които се ползувал с огромна популярност. . 3. Дантон, Жорж-Жак (1759-1974)- юрист, Напредначавите възгледи и ораторският талант му осигурили широка популярност. Участвал в организирането на въстанието на 10.08.1792г. Министър на правосъдието в новото правителство. Изиграл голяма роля в борбата с австро-пруската интервенция през 08.09.1972г. 4. Бабьов, Франсоа – Емил, наречен Гракх (1760-1797) – френски революционер, комунист-утопист. Запознаването с идеите на Жан Жак Русо и Г.В.Мабли превърнали Бабьоф в убеден привърженик на “съвършеното равенство”. Бабьов разработил план за създаване на “колективни ферми” вместо едри земевладения (1785), а след това проект за смела аграрна реформа; 5. Сен Жюст, Луи- дьо (1767-1794) – член на Комитета за обществено спасение (1792),. Основен принос има в победата по външните фронтове, като комисар на конвента в рейнската и Северната армия (1793-1794). Екзекутиран; 6. Кофинал, Жан- Батист (1754-1794) - Зам.председател на Революционния трибунал. Екзекутиран; 7. Кутон, Жорж- Огюст (1756-1794) - член на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на Парижката комуна; 8. Пайан, Клод – Франсоа дьо (1766-1794) - член на Революционния трибунал. Екзекутиран; 9. Фукие-Тенвил, Антоан - Кентен (1746-1795) - член на Революционния трибунал. Екзекутиран; 10. Бурбот, Пиер (1763-1795) - комисар на Конвента във Вандея. Екзекутиран; 11. Робеспиер,Огюстен - Бон-Жозеф (1764-1794) - по малък брат на Максимилиан Робеспиер; Интелектуалци, учени, творци, общественици, участвали в революцията: - Карно, Лазар (1753-1823) - виден математик. След реставрацията бил екстерниран от Франция; - Руже дьо Лил, Клод - Жозеф (1760-1836) - офицер и поет, автор на “Марсилезата”(1792) и на други революционни песни; - Фабр д”Еглантин, Филип - Франсоа - Назар (1750-1794) - драматург, автор на републиканския календар (1793) - Дьо Клотс, Анакарсис (1755 - 1794) - философ и публицист; - Льокоант Пюнраво, Мишел - Матийо (1751 - 1827) – адвокат, комисар на Конвента във Вандея; - Моморо, Антоан- Франсоа (1756-1794) – книжар ; - Бернанден дьо Сен Пиер, Жак-Анри (1764-1814)- писател, автор на известния сантиментален роман “Пол и Виржини”(1784), привърженик на идеите на Ж.Ж.Русо; - Паганел, Пиер (1745-1826) - автор на историческото есе за френската революция (1810); - Одуен, Жан - Пиер (1764-1808) - публицист; - Дюбойо - занимавал се с подреждането на архивите; - Коран - Фюстие - разработвал проект за създаване на анатомичен кабинет и музей по естествознание; - Шение, Мари - Жозеф (1764 - 1811) - поет и драматург; - Дону, Пиер – Клод – Франсоа (1761 – 1840). Историк, един от създателите на Института, автор на литературна история на Франция и др; Г. Духовни лица, участвали в революцията: - Вожоа - главен ВИКАРИЙ на парижката архиепископия, член на революционния комитет, РЪКОВОДЕЩ въстанието на 10 август 1792г; - Шнайдер, Ейлож (1756-1794) - френски ЕПИСКОП, обществен обвинител при Революционния трибунал; - Масийо Жан – Батист (1743- 1818) - ЕПИСКОП; - Ленде, Тома (1761-1840) - свещеник, по късно ЕПИСКОП на Еврьо; - Грегоар Анри (1750-1796) - ЕПИСКОП; - Одрaн Ив - Мари (1741-1794), абат; - Дюпон, Жакоб - Луи - свещеник; - Рюл, Филип - Жак (1737-1795)- лутерански пастор; - Шабо Франсоа (1756-1794) – монах капуцин и др.; - Дом Жерл, Кристоф-Антоан (1736 – 1801) – монах и др. КОНВЕНТЪТ твореше цивилизацията: - “Свободата на един гражданин завършваше там, където започваше свободата на друг гражданин”; - бедността бе обявена за свещена; - за свещени бяха обявени недъгавите, слепите, глухонемите, които ДЪРЖАВАТА вземаше под своя закрила; - свещено бе майчинството – момичетата майки биваха утешавани и закриляни; - свещено бе детството в лицето на сираците, ноито ДЪРЖАВАТА осиновяваше; - свещени бяха оклеветените невинни, които биваха оправдани и обезщетявани. премахна робството, провъзгласяваше гражданска солидарност, безплатно обучение, организира националното образование откривайки учителски институти в Париж, централни училища в главните провинциални градове и основни училища в общините. Създаде консерваториите и музеите. Постанови въвеждането на единен кодекс, укрепи финансите на Франция и замести дългия банкрут на монархията с обществения кредит. Построи и даде на старите хора безплатни приюти, на болните болници и безплатно лечение; Oт 11210 декрета, които издал, една трета /3800/ са политически, а другите две трети /7400/ засягат общочовешките въпроси. И всичкото това: - унищожаване на робството; - провъзгласяване на братството; - защита на човечеството; - превъзпитание на човешкото съзнание; - закон за защита на труда, който от бреме стана право; - защита на детството; - просветление навред; - подпомагане на всички нуждаещи се; - оповестяване на принципите; КОНВЕНТЪТ бе унищожен от контрареволюцията но, днес след повече от 2 века, неговото на дело остава светлина, факел и лъч на надеждата за човеците по Земята. КОНВЕНТЪТ /”демокрациятя”/ на нашенските “демократи” от 1989 и 97г: - раздроби земеделието и налице хиляди декари пустеещи земи; - унищожи изградената до 89г., материално техническа база, в това число, машини и селско стопански съоръжения, леката и тежка промишленост; - отслаби отбранителните възможности на държавата, вътрешната сигурност, ред и спокойствие на гражданите; - връщане назад на достигнатите социални придобивки на населението, образование, здравеопазване и т.н; - загубени надежди за милиони българи, секнат смях и радост в милиони детски очи; - свръхбогати и масова мизерия, препитание на хиляди от кофитe за боклук; - жестока експлоатация на труда! - продажба на човешка плът, наркотици и морална деградиралост на обществото. http://fip.bg/president.php?lg=0; http://www.bulphoto.com/persons/281/ http://www.omophor.com/ http://pokrov-foundation.org/index.php ?option=com_content&task=view&id=29&Item id=76 ТРИБУН! ПОЛКОВНИК от ВС на РБългария! 06.04.2008г. гр.София!