|
"Що се отнася до Закона за СРС, в сегашния си вид той е страшно остарял. Със седемте му изменения е направена една компилация, от която не са ясни идеите на законодателя и се създава предпоставка за допускане на сериозни закононарушения. Случайно ли е, че 1% (ако не и по-малко) от СРС изпълняват задачата на закона - предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на НПК, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин". Това казва в интервю за днешния брой на вестник "Сега" зам. главният прокурор Валери Първанов. На припомнянето, че подобни цифри са изскочили и след проверката около "Бръмбаргейт" с разкритите подслушвателни устройства в дома на бившия главен прокурор Никола Филчев през 2000 г. Първанов казва следното: "Тогава от 10 000 разрешени само 160 бяха влезли в съда. Същият закон е действал и тогава. Каква е целта?! Прокуратурата няма никакъв поглед върху използването на СРС." "В закона не пише, че прокурорът упражнява надзор и контрол върху разрешаването. След като прокурорът е този, които трябва да каже какви доказателства са му необходими и как да бъдат събрани, защо други органи, с изключение на ДАНС, имат правомощия извън наказателния процес", казва още Валери Първанов. Според него това е така, защото "не се иска прокуратурата да има реална информация за това, което се събира със СРС". "Оттам нататък ние не сме в състояние да изградим и докажем съответните обвинения. Организирана престъпност без СРС никъде по света не се доказва. Не става само с разпит на свидетели и с огледи", подчертава заместникът на Борис Велчев.
|