Бързият съд на шамара

    

Твърдя го с пълната отговорност на човек, който също пъха фотоапарата си в салатата на много хора и това му е част от работата.

Мога да се обоснова - ако Стоичков разбиваше банкомат и някой го снима, това сигурно щеше да е от полза за обществото. Ако вечеря с красива жена, която не му е съпруга, няма да го снимам, защото това точно не е моят тип журналистика (освен ако красивата жена не е общински съветник).

Но Стоичков с държането си прави онова, което правят всички българи. Той е говорител на българите - особено когато псува (дори и когато носи син буркан на джипа си - всеки нашенец има такава мечта).

Не го оправдавам, но както и всички други, които решават да въздават справедливост заради нарушения си мир, са намерили разбиране от моя страна.

Натъпкването на българина в ръкавицата на модерния начин на живот създаде сериозна обществена нерегламентирана теснотия.

Отвсякъде родната свинщина ни залива - точно със същия апломб, че сме изобретили компютъра и летенето с "Боинг".

Ама не можахме да ги измислим тук, а ги измислихме там - защото у нас крамолата, кавгата и битката в нашия двор винаги са били по-важни от летенето.

Всеки ден виждаме, че правото няма никакво намерение да покрие трудната и неясна част от човешките взаимоотношения.

Дефицитът на справедливост вече влиза в чиниите ни и много българи губят търпение. Има една дума, с която все по-често се сблъсквам напоследък - самоуправство.

Това остава единственият начин да се защитиш от посегателство - независимо дали те снимат, или настъпват в автобус освирепяването е процес, който имаше своите натрупвания у нас и днес дава резултати.

Не се сърдете на огледалото на българщината - славния дивак Стоичков. Вижте какво стои зад този необикновен хулиган.

Той решава да въздава справедливост така, както всеки пенсионер намушква с нож нападателя си, защото полицията не смята за инцидент влизането в чужд двор и чака да стане кърваво, за да се намеси.

Бащи заплашват с пистолет малки дръвльовци, защото закачат дъщеря му. Никой в училището обаче преди това не си е направил труда да не се стигне дотам.

Всеки ден срещам такива бащи - някой пипа дъщеря му, а прокуратурата казва, че няма доказателства.

Докато един ден на едната от двете страни й писва - или дъщерята е изнасилена, или бащата става убиец.

Не си измислям казуси - това се случва всеки ден именно докато говорим за ценности, а избягваме да се диагностицираме и да се санкционираме. Ценностите у нас ще се появят след драконовска санкция - няма да стане с блага дума, с избори, няма да стане без кютек.

Стоичков е още един симптом - да се разбере, че междучовешките отношения в една държава на немного добре възпитани хора (като България) трябва да се регламентират и санкционират много по-строго от други държави.

Трябва да станат ясни неща като лично пространство, посегателство върху личността, сексуално насилие (и намеците също са такова) и най-накрая трябва да стане ясно, че трябва да има правосъдие за дребните инциденти, за да няма кървави статистики.

Никой вече не се надява на правосъдие при шамар или обида - имам две страници списък с хора, които са се опитали да се съдят за шамар - съдът им се подиграва. И всеки си връща на другия - за шамар - с юмрук, за обида - с бой, и за пипане на чужда булка - с причакване по тъмното.

Нацията иска силно да има справедливост и все повече се наема да я въздава сама. Въпрос на време е някой да хване пушката като в песента "Хей, Джо!" и да изтреби тия, които нарушават крехкия мир между нас. И това няма да е Стоичков.

В този смисъл Камата вече не се чувства и много много българин - той не харесва България, както не я харесват милиони българи в самата нея. Просто Стоичков има алтернатива и я ползва - къде законно, къде урбулешката.

Нищо обаче не го оправдава, че пренася наши мурафети на европейски терен. Той можеше да се осланя на испанското правосъдие и щеше да получи разбиране. Но той не може да забрави, че е българин, в голяма степен всъщност той се е самозабравил като българин в Испания, където има всичко, но не се сеща, че има и правосъдие.

Разбирам го, без да го оправдавам напълно. Просто на нас ни е трудно да сме нормални и ни трябва вилица на врата, за да станем нормални. Дотогава - щом няма правосъдие, и саморазправата ще е правосъдие. Другото са банални приказки от лъжливи усти.