Възможно ли е да има криза като тази през есента на 1996 година и тя да повлияе на цялостта на правителството и да повлече към предсрочни избори в ранната пролет - този въпрос си задават мнозина тези дни.

Мисля, че повторение на 1996 година е категорично невъзможно. Сходствата между ситуациите тогава и сега са само външни, а различията - дълбоки. Първо, през 1996 доверието в правителството на Виденов рухна напълно, когато икономическата криза рязко удари по джоба на българина. И затова недоверието се превърна в активно публично негодувание. Сега имаме нормална (и неизбежна, защото сме най-евтината страна в ЕС) инфлация, мрънкане срещу управляващите и апатия. Освен това, през 1996 имаше отчетлива политическа алтернатива (СДС и готовността на партията да проведе структурна реформа в икономиката), а сега нямаме такава.

ГЕРБ не е в същата роля

ГЕРБ е в ролята на НДСВ от 2001 - мъгляв микс от политически кариеристи, стремящ се (и можещ, но не е съвсем сигурно) да се възползва и загребе власт поради амортизацията на правителството и абстрактното желание на много българи да се смени политическият елит. Атака например има по-ясно оформена политическа физиономия от ГЕРБ.

Затова е слабо вероятно да има предсрочни избори. Криво-ляво правителството ще добута до края на мандата си. Трябва да се случи нещо крайно необичайно, за да се породи истински обществен натиск към предсрочни избори - рухване например на световните петролни пазари и като последица - финансов и стопански хаос в България, тежко природно бедствие (от типа на земетресението в София през 1858 година), оголващо негодността на българските власти да решават жизнено важни за населението кризи или нещо друго от този род. Животът е съпроводен от вероятността за подобни рискови ситуации, но тя е ниска. Извън тях повторение на 1996 година в близките години може да има при две условия: трайна рецесия (след фазата на растеж тя рано или късно ще настъпи) при сегашното състояние на държавната администрация и сегашната неадекватност на основните държавни институции като цяло.

Потъва ли НДСВ?

По принцип е възможно НДСВ да се отцепи от тройната коалиция, за да запази лице за следващите избори. Такива настроения в НДСВ има от 2005 година насам, но се съмнявам, че подобна перспектива съвпада с личните намерения на Симеон Сакскобургготски. Между другото, НДСВ е партия, която излъчи някои от относително добре справящите се министри в това правителство и донякъде несправедливо е основната жертва в тройната комбинация на властта. В политиката обаче справедливостта е винаги дефицитна стока.

Най-вероятно ми изглежда сближаване между НДСВ и ДПС в последната година от мандата на правителството. Не изключвам и евентуално общо коалиционно участие (естествено под либерално знаме) на тези две партии в следващите парламентарни избори. Подобна хипотеза съответства на една рационална политическа логика, отчитаща съвпадението на интереси - все по-мощната ДПС отчаяно се нуждае да разчупи етническия си формат, а слабеещата НДСВ все пак не е толкова слаба, че да не може да спомогне за частичното разрешаване на тази задача. От друга страна, НДСВ се нуждае от сигурен и мощен партньор, за да удържи властовите си позиции.

Президентът като кукловод

Българските президенти от 1990 година насам (донякъде с изключение на Желев) винаги са се старали да играят ролята на политически кукловоди. Първанов не е изключение. Това е естествено, защото съответства на интересите им, след като по конституция са политически кукли. Първанов има намерение да доизкара мандата си в компанията на поне още едно правителство. Тъкмо заради това му е необходимо да флиртува с ГЕРБ и да се дистанцира от действащото правителство. Но нито флиртът му с ГЕРБ ще доведе до търсенето на общо политическо легло, нито дистанцирането му от левицата ще е прекалено. Ролята на президента, съответстваща на интересите му (а Първанов е доказал, че умее да действа в съответствие с интересите си), е да действа конюнктурно и да не форсира събитията. Именно поради това той няма да е фактор в евентуалната игра за предизвикване на предсрочни избори.

Статуквото

Хипотезата за запазване на статуквото на управление и през следващия мандат не е изключена, въпреки че е прекалено рано за прогнози. Вариантът 4-партиен парламент (БСП, ДПС, ГЕРБ, Атака), който някои разглеждат като предопределен отсега, според мен няма да се случи. Поне още 1-2 партии ще влязат, без да мога да кажа отсега кои. Вариантът категорична победа на ГЕРБ също няма да се случи. Победа на ГЕРБ е възможна, но с резултат, недостатъчен за сформиране на самостоятелно правителство. Другото сигурно отсега обстоятелство е, че активността ще е ниска - толкова ниска, че и победа на ДПС на парламентарни избори не е съвсем изключена.

Никой не знае отсега докъде може да стигне електоралният разпад на левицата, но е възможно 500-600 хиляди гласа да е дъното за парламентарни избори. Следователно и победа на БСП не е изключена дори с двойно по-нисък резултат от 2005 година, главно поради задълбочаващата се фрагментация на политическото пространство.

Шанс под условие

Разбира се, тези разсъждения са много предварителни. С тях само искам да кажа, че сегашните силни на деня имат шанс за втори мандат при две условия: 5-6 партиен парламент и привличане на малките партии, влезли в него, за съюзници. При всички положения ще ни управлява отново поне тройна коалиция - или някакъв римейк на сегашната, или опозиционна на сегашната под лидерството на ГЕРБ (която най-вероятно ще се окаже пак римейк на сегашната като стил на управление). Третият вариант е фрагментацията на политическото пространство да доведе до нестабилен парламент, неспособен да излъчва трайни мнозинства. Той не е нито по-добър, нито по-лош от първите два.

автор: Цветозар Томов, Социологическа агенция "Скала" за в. "Монитор"
5