Реформата в МВР - да продължи или да започне

    

"Реформата в МВР трябва да продължи." Откакто доби публичност скандалът в МВР за обвързаността на най-високото ниво в ГДБОП с разработвани от службата лица и кръгове, както и за контактите на самия министър с "оперативно интересни лица", приказката за реформа във ведомството стана най-често употребяваното словосъчетание в изявленията на управляващите политици и конкретно на министър-председателя. Продължаването на реформата се превърна в заклинание, отрупано с гръмки идеи за преструктуриране, една от друга по-новаторски, в чиито лабиринти

се загуби сърцевината на скандала

И се поизмести общественият фокус от факта, че за първи път беше установен със специални разузнавателни средства и публично потвърден престъпен информационен канал откъм служба на МВР към разработвани от нея "обекти".

За да продължи някоя реформа, се предполага, че тя е започнала и вървяла донякъде. Ако съдим по състоянието на МВР и по резултатите от работата му по осигуряването на вътрешния ред и спокойствието на гражданите, реформата през годините на прехода се е изчерпвала с преструктурирания (само ГДБОП е претърпяла три дълбоки реорганизации за 15 години) и законодателни изменения в съответствие с изискванията на ЕС, но не и с промяна в резултатите. Обратното, зад паравана на тъй наречената законодателна хармонизация вътрешното министерство постепенно се е превръщало в инструмент на министъра и приближения му кръг за цели, съобразени единствено с личната им воля,

без абсолютно никакъв коректив

А криворазбраната държавна тайна в компания с пълния партиен карт бланш за "нашия министър" е идеалният параван за сътрудничеството с "другата страна на барикадата".

И това сътрудничество щеше да продължи безметежно, ако не беше придобил публичност скандалът. Как е смятал "да продължи" реформата Румен Петков беше демонстрирано от самия него: дни след оставката си той обяви като свои кадрови грешки бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов и бившия главен секретар на МВР Илия Илиев. Но не Иван Иванов (арестувания бивш заместник-шеф на ГДБОП, продавал информация срещу подаръци от разработвани), нито наследника на Илиев Валентин Петров, който беше принуден едва ли не насила да напусне министерството.

Обяснението на антилогиката на ръководството на социалистите и на лидера Станишев спрямо скандала е в опита им да опазят партията от трусове, тъй като довчерашният вътрешен министър е същевременно и висш партиен функционер с влияние и възможности. По тази причина премиерът се озовава в комичното положение хем да твърди, че реформата трябвало да продължи, хем да оценява ситуацията като "нерутинна и поради това изискваща енергични промени".

По същата причина шефът на вътрешния отдел в МВР, който би трябвало, ако си вършеше работата, пръв да научи какви ги върши Иван Иванов, а не да трепери пред министъра си, беше безшумно понижен, вместо да чуем хвалби за "продължаването на реформата". Пак по същата причина шефът на ГДБОП, който няма как да не е знаел за подвизите на заместника си Иванов, остана на сянка през цялото време на скандала - да не се вдига допълнителен шум, защото и неговото назначаване е било благословено от министъра и главния секретар Петров.

Свенливо-двойственото публично поведение на Станишев и на новия министър Михаил Миков спрямо резила в МВР би било донякъде простимо, ако те действат от позицията на премълчаното от тях по партийни съображения. Че си дават сметка за картината в МВР, може да се предположи след оперативното съвещание в неделя, на което забележимо намаляха напъните на преструктурирания, а взеха връх по-рационални и проверени в практиката на напредналите страни решения.

Първо,

МВР и неговите служби се нуждаят от безпощадна кадрова чистка

и изхвърляне на всеки с най-малкото съмнение за обвързаност с криминалния и сенчестия свят, както и на всеки доказан некадърник - от върха до последното РПУ. Ние сме се вторачили в организираната престъпност, акулите, босовете, за които ни притиска Брюксел, но дават ли си сметка ръководството на МВР и Върховната прокуратура какво става в страната с тъй наречената битова престъпност? Ще представи ли например новият министър коректна статистика за разкриването на квартирните кражби и обирите по селата и малките градове?

Миналата есен присъствах на сбирка на селски кметове от няколко общини в Плевенско, където три четвърти от казаните за ракия бяха окрадени и продадени безпроблемно по пунктовете за вторични суровини из същия район. На сбирката не видях нито един началник или поне пратеник от някое полицейско управление, камо ли районен прокурор. Канихме ги, ама не дойдоха, оплакаха се кметовете.

В момента картината с битовата престъпност е безнадеждна: изпищява поредният останал през нощта без зимнината си или домашния си добитък, пристигат полицаите, хората пишат съвестно жалби и обяснения по указание на дознателя, полицията хваща някой прононсиран бандит или групичка, след няколко дни ги пуска, селяните треперят от страх, минават месеци и по пощата пристига най-сетне резултатът: постановление на районния прокурор за поредното прекратяване на производството. Поради несъбрани достатъчно доказателства срещу конкретните заподозрени. И поради това, че оборът, от който е открадната кравата на нещастника, бил с "неукрепено заключване".

Докато осигуряването на реда и спокойствието на гражданите продължава по този начин, "разклатеното доверие в МВР", както меко се изразява премиерът Станишев, няма да бъде възстановено независимо под коя шапка ще отидат дирекциите на МВР по използването на специалните разузнавателни средства (ДОТИ) и по издирването (ДОИ).

В нормално работещите системи по света подслушването върви заедно с разследващата полиция, защото то подпомага именно разкриването и доказването на престъпленията, а не нещо друго, ако се прилага по закон. Следователно в нашия случай подслушването би следвало да си стои в МВР и да обслужва едновременно и полицията (която е към министерството), и разкриващите престъпления звена на ДАНС. Изтичането на информация от СРС към престъпния свят или злоупотребата с тях не е проблем на структурата, а на

прогнилия от корист и корупция "субективен фактор"

на всички нива, както и на партийната нужда от непозволени начини за неутрализиране на политическия противник. Тогава защо трябваше цял месец да се пълни ефирът с причудливи идеи за мястото на подслушването, включително и за вкарването му в правосъдното министерство! Ами пак за отклоняване на вниманието от истинския проблем.

Кой е истинският проблем ли? Помните ли детайла за "големия шеф" в публикуваните стенограми на телефонните разговори на Иван Иванов? Зам.-шефът на ГДБОП успокоявал разработвания си събеседник: "Всичко е съгласувано с големия шеф." Е, ако не беше шумотевицата с ексцентричните идеи за преструктурирания, нали гражданите щяха да питат кой е големият шеф.

Интересно дали прокуратурата е задала този въпрос на Иван Иванов, поне от любопитство.