"Заложната къща" по сценарий на Марсел Марсо

    

"Заложната къща" по сценарий на Марсел Марсо играят студентите на премиер солиста на Националния балет доц. Ясен Вълчанов на сцена 47 в Учебния театър на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

Младите актьори са в трети курс и са първият випуск по специалността театър на движението, a за представлението на 16 май режисьорът на спектакъла доц. Александър Илиев ще покани прочутия джазмен Ян Гарбарек, който ще има концерт у нас ден по-рано.

Илиев е използвал за постановката - пантомима с елементи на танцов театър, композицията на музиканта "Дванайсета луна" в изпълнение на "Ян Гарбарек груп".

"Марсел Марсо създава "Заложната къща" под влияние на приятеля си Антонен Арто, основателят на "театъра на жестокостта", който смята творбата за най-жестокия спектакъл на Марсо", припомня Александър Илиев.

За режисьора това е най-страшното представление на знаменития мим, защото в него човекът залага сърцето си за пари.

"Проблемите в следвоенна Франция, накарали Марсо да напише и да постави шедьовъра си "Заложната къща", са невероятно сходни с новата ни "европейска реалност", отбелязва Илиев.

"Всеки ден медиите ни заливат с информации за продадени деца, отвлечени момичета, търговия с човешки органи. И ако това се случва не точно на нас, а там някъде, то самите ние сме свидетели на нарастващата необходимост от средства за нормално човешко съществуване.

Хората около нас залагат имоти, вещи, продават труда и телата си на безценица. И като че ли "благата вест" за принадлежността ни към просперираща Европа се удавя във всекидневната мъгла на затънали до гуша в заеми близки и приятели и все по-безпардонни примери на "продадени души за жълти стотинки"."

"Студентите сами избраха тази тема от предложените им няколко заглавия от ареала на класиката в пантомимата. Анализирайки прекрасния сценарий на Марсел Марсо, ние променихме и актуализирахме част от героите и техните вещи, запазвайки основното послание на мимодрамата и средата, в която тя се случва.

Наложи се и корекция на финала. При Марсо спектакълът завършва трагично. Всичко е изгубено, светлина в лабиринта на безизходицата няма. Бунтът на изпепелените души след загубата на най-ценното им е само част от тяхното въображение," обяснява режисьорът.

В новото представление онова, което героите си мислят, се случва. Така артистите искат "да направят видими резултатите от една възможна анархия, да предупредят зрителите за последствията от техния навярно справедлив, но стихиен и животински импулс за по-сносен живот, за по-добро бъдеще".

Илиев определя жанра на спектакъла като трагическа гротеска. По думите му "хепиендът" е поставен, за да разбуди идеите и надеждите на зрителя, подкрепен от единствената мажорно звучаща тема в произведението на Гарбарек.

Участват Искрен Петков - Фенерджията, Живко Желязков - Съдържателят, Ивайло Георгиев - Юношата, Пламен Ганов и Петър Батолийски - Студентът, Искрен Петков - Пенсионерът, Живко Желязков - Попът, Мерлина Ташкова - Девойката, Мария Лъджева - Аристократката, Мария Бухалова - Кукловодката, Елена Господинова - Циганката. Артистите "играят" и парижката мъгла - хореографията е на Ясен Вълчанов.

Звуково-музикалният ремикс е на Васил Генев, сценичният дизайн и подборът на костюмите - на Александър Илиев. БТА