|
Българският наемен работник продължава да е с най-нисък жизнен стандарт в Европа, защото със средна работна заплата около 20% от средно европейската трябва да се справя с ценови равнища от около 44% от средно европейските, заявяват от КНСБ. Неговият труд е все още силно подценяван от работодателите, като разходите им за труд са само 34% от БВП при средно европейско ниво от около 45%. Като се присъединява към кампанията за достойно заплащане на Европейската конфедерация на профсъюзите, КНСБ отправя няколко искания към правителството и работодателите. Сред исканията са договаряне на двуцифрен национален препоръчителен индекс за средногодишен ръст на работните заплати в реалния сектор за 2008 г.; осъвременяване на Наредбата за договаряне на работната заплата с оглед засилване ролята на колективното договаряне на браншово ниво и в бюджетната сфера; премахване на централизирания механизъм за определяне средствата за работна заплата в държавните и общински дружества и заменянето му с правила и индикатори за системите на заплащане и размерите на трудовите възнаграждения. Други искания са прилагане на целеви мерки чрез КТД за равно заплащане на мъже и жени за еднакъв и равностоен труд с оглед възстановяване равнопоставеността и намаляване изоставането при наемните работнички и служителки; усъвършенстване на плоския данък с цел защита на ниските доходи чрез въвеждане на необлагаем минимум, съобразен както с размера на минималната заплата за страната, така и с други нормативни параметри. От КНСБ искат и трайно замразяване на достигнатото за 2008 г. 60:40 разпределение на осигуровките между работодател и работник, както и недопускане нарастване на общия размер на достигнатото индивидуално осигурително задължение от 13%; въвеждане на данъчни стимули за семействата, които осигуряват на децата достъп до качествено образование и реализация на пазара на труда; приемане на законодателни решения за развитие на схеми за участие на работниците и служителите в печалбата и в собствеността; и други. КНСБ настоява за незабавни и отговорни действия на правителството и работодателските организации с оглед осигуряване на законови и договорни предпоставки за нарастване на разполагаемите доходи на наемните работници.
|