|
Най-добрият познавач на вина на Стария континент ще бъде определен на стартиралия в София конкурс "Сомелиер на Европа 2008", в който участват над 300 специалисти от цял свят, съобщава БТА. Конкурсът продължава от 16 до 20 май и в него се състезават участници от 30 държави. "София стана световна столица на виното", каза пред журналисти и гости, събрали се за официалното откриване (състояло се на 17 май) президентът на Международната асоциация по сомелиерство (ASI) японецът Казуйоши Когаи. Общо 15 български изби предоставят вината си за дегустация на водещите сомелиери. Впечатлени от разнообразието и качеството на българските вина, експертите подписват бутилките с дегустираните от тях напитки. България е домакин на конкурса "Сомелиер на Европа 2008" за първи път, а на 20 май у нас ще се състои и общо събрание на ASI (Association de la Sommellerie Internationale). След четиригодишно кандидатстване страната ни е удостоена с високата чест на домакинството, което за първи път ще бъде извън Франция. В рамките на събитието по програма ще бъдат посетени и няколко от най-престижните ни винарски изби, исторически и културни паметници. В конкурса, в който по регламент може да участва само един представител от държава, България е представена от миналогодишния носител на титлата "Най-добър сомелиер на България" Любомир Стоянов. Той се състезава заедно с 29 негови колеги, работещи в елитни заведения от съответните държави, които представляват. Журито е съставено от известни енолози и сомелиери. Министерството на културата подкрепи идеята на Българската асоциация на сомелиерите за учредяване на награда за конкурса "Сомелиер на Европа 2008". Наградата ще е във формата на златната фиала от Панагюрското съкровище. Идеята е този трофей да се учреди за титлата "Най-добър сомелиер" и да остане за всеки национален, европейски и световен шампионат като символ на професията на сомелиера - изкуството на предлагане и сервиране на вино. Конкурсната част започна на 17 май "Кемпински хотел Зографски", а финалите, с тримата сомелиери с най-добри резултати, ще бъдат в Народния театър "Иван Вазов" на 19 май . Там ще бъде връчен и призът "Сомелиер на Европа 2008". България влезе в Европейския съюз (ЕС) с два утвърдени района за производство на регионални вина - Тракийска низина и Дунавска равнина, и 51 района за производство на качествени вина, каза Росица Горанова, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, при откриването на конкурса. През 2007 г. страната ни успя да защити в ЕС и три традиционни наименования на българските вина - за гаратирано наименование за произход, гарантирано и контролирано наименование за произход и благородно сладко, както и 10 допълнителни наименования на вината, сред които - младо, премиум, резерва, специална селекция, колекционно, розенталер и др. България разполага с отлични климатични дадености за отглеждането както на международни, така и на местни сортове винено грозде, подчерта Горанова. Сред червените вина у нас с най-голям дял е сортът "Памид" - 16 %, следван от "Каберне" и "Мерло" с по 14 %, "Гъмза" с 4 % и "Широка мелнишка" с 3 процента. От белите най-разпространени по земите ни сортове са "Ркацители" - 14 %, "Димят" - 7 % , "Червен мискет" - 6 %, "Мускат отонел" - 5 % и "Шардоне" - 3 на сто. Като традиционни български сортове Горанова определи "Мавруд", "Гъмза" (Кадарка), "Широка мелнишка" , "Памид", "Димят" и "Червен мискет". Регистрираните винарски изби у нас са 203. Общото произведено вино през 2007 г. е близо 1,8 млн. хектолитра, в това число и домашни вина. Износът за миналата година възлиза на над 1,1 млн. хектолитра и в него водещо място заемат бутилираните вина с дял от 81 на сто. Основните пазари за българските вина са Русия, която е лидер с 65%, Полша, Великобритания, Германия, Чехия, Швеция и Литва. България работи за преструктуриране и конверсия на лозята с предвидени за целта евросубсидии. Целта е да повишим конкуретноспособността си чрез производството на по-качествени вина, каза Горанова. За кампанията 2007-2008 г. отпуснатият за страната ни бюджет е 18 млн. евро. Парите трябва да бъдат усвоени до 15 октомври тази година и с тях ще бъдат преструктурирани над 2400 хектара с винени лозя, уточни Горанова. По думите й бъдещето на лозаро-винарския сектор у нас е в производството на качествени вина от определен географски регион, предвид експанзията в сферите на търговията, храненето и за подобряване начина на живот.
|