Дължим 4 734,5 млн. евро държавни пари

Анонимен : Брутният външен дълг на България вече е около 43 млрд. долара, обръщането на външния дълг от 2 милиарда долара в евро, опрощаването на 3 милиардния дълг на Ирак са огромна корупция/////Из триста шестедсет и второто заседание на ародното събрание. София, петък, 18 април 2008 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски. Първо, питане от народния представител Минчо Христов. Господин Христов, моля в рамките на 3 минути да развитие Вашето питане към министър Орешарски. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин министър, каква е политиката на българското правителство относно запазването на макроикономическата стабилност? Какви са резултатите от действията на Министерството на финансите за събиране на задълженията на Трети страни към България до този момент? Защо Ви питам това? Защото няколко пъти от тази трибуна Ви призовавам да предприемете незабавни действия за икономическата стабилизация на страната – ограничаване на външната задлъжнялост, търговския дефицит и дефицита по текущата сметка, както и намаляване на инфлацията. Многократно предлагам в пленарната зала Закон за гарантиране на влоговете, който да запази спестяванията на българските граждани. За съжаление не срещам подкрепа нито от правителството, нито от мнозинството, нито в част от опозицията. Ще Ви помоля да коментирате няколко цифри. Дупката по текущата сметка през 2005 г. е 2 млрд. 705 млн. евро, през 2006 г. тази дупка е 4 млрд. 490 млн. евро, а през 2007 г. – 6 млрд. 219 млн. евро. Това е почти геометрична прогресия. Брутният външен дълг на страната – в края на 2005 г. е 15 млрд. евро, през 2006 г. – 20 млрд. евро, през 2007 г. – 28 млрд. евро. Към настоящия момент, господин министър, брутният външен дълг е в размер на около 43 млрд. долара. Повтарям – 43 млрд. долара! Само за една година този брутен външен дълг се е увеличил с над 10 млрд. долара. Точно затова Ви предупреждавах преди година и половина, когато настоявах за незабавни и конкретни действия от Вас. Казано направо – въпрос на време е кога ще започне финансовият срив. Поставям и втория си въпрос: Редно ли е според Вас на фона на тази тежка икономическа ситуация в България, българската държава и всички ние да се отказваме от пари, които трети държави ни дължат? Говоря конкретно за иракския дълг, чийто капитализиран размер е близо 3 млрд. 600 млн. щатски долара. От тези пари, господин министър, вашият екип договори България да получи само 360 млн. долара или около 10%. Редно ли е бедна България да опрощава близо 3 млрд. долара на една от най-богатите петролни държави в света? Защо вашата тройна коалиция отхвърли моя законопроект за незабавно изискване на иракския дълг чрез петролни доставки? Добре знаете, че търговският дефицит и дупката в текущата сметка до голяма степен се дължат именно на вноса на енергосуровини. Защо договорихте зад гърба на парламента и обществото сделката с иракския дълг и кой ще понесе отговорността за това, господин министър? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Орешарски. МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, Вие, разбира се, развихте различни въпроси от тези, които сте записали в искането, но аз ще се постарая да отговоря, поне доколкото позволява времето, на повечето от тях. Искам да Ви уверя, че цялостната макроикономическа и фискална политика не само от началото на тази година, а в продължение на няколко години е насочена към запазване на макроикономическата стабилност. Сред ключовите инструменти, които искам да спомена, са реализиране на положителни бюджетни салда като противовес на формиращите се дефицити по текущата сметка, за които Вие споменахте, и разширяващи се в по-общ план външноикономически дисбаланс. Наред с това Вие споменахте негативните страни, но пропуснахте да споменете и позитивните – че през целия този период страната се радва на сравнително висок икономически растеж и на рекордни преки чуждестранни инвестиции. Би следвало пред обществеността да съобщаваме цялата истина – с позивите и негативите, не извадково да изваждаме само няколко негативни параметри. Междупрочем Вие тук многократно сте спорили за положителните бюджетни салда и аз искам да преведа това, което Вие искате да кажете на публиката. Вие искате да кажете, че трябва да се задълбочат дефицитите, настоявайки за експанзионистична фискална политика. Въобще изключително трудно се коментира едностранно, както Вие правите междупрочем. Нарастването на брутния външен дълг е функция на частния сектор. В тези години, след 1997 г., виждаме постъпателно намаление на държавния дълг и от проценти спрямо брутния вътрешен продукт от над 100 през 1997 г. днес държавният дълг е под 20%. Едно от най-добрите постижения сред 27-те страни членки. И това също пропуснахте да споменете, споменавайки за общия дълг, който действително нараства, но анализа на факторите, които го предпоставят, както и на неговата структура, не съдържа индикации за особено тревожни изводи, тъй като отделните компании обезпечават по различен начин този дълг, съобразно добрите банкови практики. В обобщение, да, наблюдаваме много по-внимателно макроикономическото развитие, особено на фона на американската ипотечна криза и влиянието й в страните от стара Европа. На този етап не сме обезпокоени с непосредствени силно негативни влияния. Няма такива, не очакваме от гледна точка на сравнително устойчивото макроикономическо равновесие. Не очакваме в обозримо бъдеще силно негативни влияния, но запазваме вниманието си. Споменавал съм го неколкократно. Що се касае до Вашата пледоария за иракския дълг, ще Ви припомня, че Ирак е страна, която има Парижки клуб и за разлика от Вас аз считам, че страната трябва да спазва международните норми и стандарти и да подчинява съответни двустранни споразумения в рамките на многостранните. Обърнете внимание – двустранните споразумения да бъдат в рамките на многостранните, или поне това е добрата международна практика. Вие настоявате да приемем закон, с който да си върнем дълга. Дълговете не се връщат със закони, защото иначе тогава всички страни щяха да си решат проблемите с вътрешни закони. Международните коментари за сделката по дълга, както и вътрешните непредубедени, че това е най-добрата сделка до този момент от всички страни – кредитори на Ирак, голяма част от които не само направиха значими редукции в рамките на Парижкия клуб, а разсрочиха събирането за 23 години. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Господин Христов, имате възможност в рамките на две минути да зададете до два допълнителни въпроса, но в рамките на зададения от Вас въпрос. МИНЧО ХРИСТОВ: Веднага ще отговоря, господин министър. Аз позитивни страни просто не виждам освен тия 14,5% инфлация. Колкото за външния дълг, Турция и Румъния си върнаха голяма част от този дълг, за разлика от България. Искрено съжалявам, господин министър, че човек като Вас е тръгнал по стъпките на своя предшественик Милен Велчев. Преди около 6 години бяха заменени брейди книжа за над 2 млрд. долара. Сигурно си спомняте, че заедно с Вас тогава бяхме първите, които предупредихме за огромните загуби, които нанасят така наречените лондонски брокери от правителството на гражданина Кобургготски. „Днес мълчанието за резултатите от брейди замяната е доста злокобно. Ценовите, лихвените и курсовите загуби са колосални. Те надхвърлят 1 млрд. долара.” Това, господин министър, са Ваши думи, написани във в. „Труд”. Ние двамата с Вас заедно сме участвали в предавания на Маргарита Михнева точно по този въпрос и аз си спомням какво говорихте тогава. Днес обаче Вие мълчите. Ако сметнем и драстичният срив на долара почти с един лев от 2002 г. насам, ще излезе, че загубите за България, съответно печалбите за лондонските спекуланти са над 3,5 млрд. лева. Ще Ви питам директно – аз съм сезирал главният прокурор за тази криминална сделка – Вие, като министър, ще предприемете ли действия за изясняване на произхода на средствата, с които е построена хотелската империя на семейство Велчеви по Българското черноморие? Те почнаха да строят и в Рила. Става дума за неколкостотин милиона евро. Ще предприемете ли действия за изясняване на сделката с иракския дълг, от който страната загуби, пак повтарям, около 3 млрд. долара и ваш заместник-министър всъщност е договорил тези условия? Накрая: какви действия ще предприемете за стабилизация на основните икономически параметри и за гарантиране влоговете на българските граждани? Това са моите конкретни въпроси. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие сте задали Вашето питане, ето го, с две изречения. Сега с допълнителните въпроси отивате в съвсем друга тема – хотели и така нататък. Имате думата, господин министър. МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Христов, не виждам разликата между спекулацията Ви с цифри. Нито дългът, нито вземането ни от Ирак е толкова, нито Румъния нещо си е събрала. Къде е тази връзка между числа и хотели, както каза и господин председателят?! Що се касае до Вашия коментар или Вашето препращане към мои изявления в миналото, макар да не е пряко свързано с Вашия въпрос, аз искам да Ви уверя, че стоя зад всичките си коментари, които съм правил през цялата си съзнателна дейност. Ако това Ви устройва, благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, който да изрази своето отношение в рамките на две минути спрямо отговорите на министъра, но, моля, не злоупотребявайте. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Накратко казано, не съм доволен, господин министър. Вие говорите за числа. Ето няколко цифри, които се надявам да Ви накарат да се размислите – Вие и цялото ви правителство. От началото на 2008 г. досега активите на Българската фондове борса са се стопили от 29 млрд. лв. на 22,5 млрд. лв. Това са загуби около 6,5 млрд. или близо 32% от активите на борсата. Инфлацията за последната година е 14,5%. Продуктите от първа необходимост обаче са поскъпнали над 24%, например олиото с над 100%. От 100 лв. вложени в банка всеки вложител е загубил около 7 лв. Кредитната агенция „Кофас”, а преди и около месец Агенция „Фич”, понижиха кредитния рейтинг на България. Според данни от Българската стопанска камара междуфирмената задлъжнялост надхвърли 90 млрд. лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не злоупотребявайте, господин Христов. МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър, всеки грамотен икономист знае какво означават тези тенденции. Ето защо според мен са необходими спешни антикризисни действия. Аз съм ги внесъл като конкретни законопроекти: въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити; Закон за гарантиране на влоговете, който наистина да гарантира спестяванията на гражданите; незабавно пускане на предсрочно спрените реактори на “Козлодуй”. Само това ще направи икономиката ни конкурентоспособна и ще намали дупката в платежния баланс. Колеги, аз се срамувам, че тук в тази зала само 28 народни представители ме подкрепиха в сряда, когато направих това предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, къде Ви е въпросът, къде е “Козлодуй”, какво говорите сега? МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър, незабавно трябва да се спрат далаверите в митниците и източването (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) на ДДС и да се увеличи... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето! МИНЧО ХРИСТОВ: ... жесток контрол на спекулантите... Не се смейте, господин министър. Няма нищо смешно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето! Ще изключа микрофона. МИНЧО ХРИСТОВ: Спрете тези спекуланти, защото това, което наблюдаваме в момента наистина ще катурне вашето правителство, и ако вие сте решили да дезертирате... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колкото и да призовавам от тази трибуна да се спазва правилника и етиката, явно някои хора не се съобразяват с това.