Огнян Минчев: Откажете на президента медиен комфорт

    

"Вкусът на Първанов към задкулисни договорки отслабва и без това слабите публични институции", каза Минчев и даде пример с тройната коалиция - "нямаше нужда от двама регенти, но така правителството е достатъчно нестабилно и остава отворено за външни влияния".

На дискусия за шока от присъединяването в ЕС, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Института за политически и правни изследвания, политологът отчете, че България все още няма проблеми с ЕС, по-скоро Европа има проблеми с натурализирането на страната ни.

"Проблемът е в автономната организирана престъпност, която е заела ключови позиции и все по-плътно контролира институциите и влияе на политическите решения. Олигархията изяжда възможността на политическата класа да еволюира на основата на собствените си ресурси", смята Огнян Минчев.

Не е достатъчно ЕС да инжектира добри практики и ноу хау, когато отдолу управляват олигарси и превръщат министър-председател, главен прокурор и хората на другите водещи постове във фигуранти. Като постоянен процес това дегенерира политическата система.

Европейският съюз може да противодейства по три начина: чрез предпазни клаузи, които да ограничат българските институционални решения за въздействие в рамките на съюза, чрез финансови санкции, за които вече се чува, и чрез маргинализация на решенията на българските институции, като се изземват техните управленски функции.

Системата LOTHAR е един такъв механизъм, защото отнема възможността на министерствата и останалите ведомства да взимат решения за изразходване на средства", даде пример Огнян Минчев.

В светлината на кризата след ирландския референдум опасността за нас според него е да се наложи модела на "Европа на две скорости", нашето развитие да продължи в регионален контекст и българското европейско членство да се окаже само номинално.

Социологът Живко Георгиев от BBSS "Галъп интернешънъл" опонира, че сивата икономика не е толкова силна, тя самата е достатъчно уязвима и рано или късно ще започне да губи терен по логиката на самия пазар, защото се намира в убежището на неконкурентоспособността.

"Цялата отговорност е в политическия елит, не е толкова трудно да се еманципира от олигархията. Прехвърлянето на вината оневинява политиците, а те са допуснали пазарът да навлезе и тотално да победи в политиката", посочи Живко Георгиев.

"Всичко е на тезгяха: гласове, избраници, секционни комисии, ценности. Политиката се развива по пазарна логика в сферата на покупко-продажбите. Сандански е добър пример, там предварително се знаеше всичко - кой на кого, как, кога, и сложната многоглава сделка можеше да не се случи, като на опитно поле можеше да се покаже как трябва да се действа в подобни случаи", отбеляза социологът.

"Изследването на този феномен от последните общи избори показва, че най-много от продадените гласове са дошли от младите хора, което говори за развитието на политическа алиенация при тях", каза Петър-Емил Митев от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

Според социолога ако през 90-те години са беше инвестирало повече в младото поколение, сега щяхме да сме с далеч по-добри европейски перспективи. "За съжаление, и сега не се влагат достатъчно средства за образование и подпомагане на младите, а потенциалът при тях е огромен. Достатъчно е само да се отчете стремежът им да учат чужди езици", посочи Митев.

Според Георги Карасимеонов от Института за политически и правни изследвания феноменът "купуване на гласове" е преодолим. "Имало го е и в САЩ, в Италия. Партиите знаят, че този процес води към тяхната смърт и неизбежно ще трябва да предприемат мерки за доближаване до структурата на развитите демокрации", каза Карасимеонов.