|
Европейците разчитат много на новия руски президент Дмитрий Медведев.Той обаче предпочита да играе собствената си игра. По отношение на Русия Европа си позволява лукса да изпада от една крайност в друга. След оттеглянето от първа линия на кагебиста Путин, сега на европейците им се привижда зората на ново сближение: защитата на климата, енергийната и отбранителната политика, атомната програма на Иран - има предостатъчно теми за обсъждане. На този фон обаче би било по-разумно Европа да се придържа към фактите, а не да поставя своята политика към Русия върху основата на успешната си автохипноза. Медведев се представя за познавач на Европа и като енергичен застъпник за правовата държава и гражданските права, само че първата равносметка показва една доста смесена картина. Няма и дума. Имаше известни успехи. Прекратено бе делото срещу една журналистка по съмнителното обвинение, че била внесла незаконно чуждестранна валута в страната. В същото време обаче бе закрит един малък, но много шумен и критичен срещу правителството вестник, както и една интернет-страница. На критиката срещу руската медийна политика новият президент реагира така неразбиращо, както реагираше и старият: руските канали и вестници били "абсолютно" свободни, уверява Медведев. Сивите тонове преобладават и в икономиката където е налице най-големият потенциал за разбирателство. Уверението на Медведев, че държавата ще се държи настрани от бизнеса, се повтаря постоянно. Руските съдилища и власти намират обаче все нови и нови пътища, за да оказват натиск върху английските инвеститори - което уж по чиста случайност облагодетелства руски бизнесмени, изживяващи се като пионери на патриотичните интереси на световния пазар. Модернизацията на Медведев крачи уверено напред, а после изведнъж се връща с няколко крачки назад. Преди няколко седмици например първият заместник министър-председател Игор Шувалов държа в Санкт Петербург пламенна реч за свободата на международната търговия. Оттогава не сме чули и дума повече от и за него. Източник: Deutsche Welle
|