13% от младите българи предпочитат да работят в чужбина

    

Това показва представително проучване на УниКредит Груп за 15 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Австрия, в което са участвали над 15 хил. души. Точно 13 е и средният процент на младите хора в региона, планиращи да работят извън собствената си страна.

В момента само 1% от българите, учили и или планиращи образование в чужбина, имат намерение да се върнат и да работят в страната. Около 9 пъти повече е броят на онези, които искат да се преместят в чужбина завинаги или поне за много дълъг период.

Трите страни, които държат първенството по желание за дългосрочно напускане са Босна и Херцеговина, Сърбия и Словакия - съответно с 16%, 13% и 11%. Една пета от румънците също искат да работят в чужбина, но плановете им за престой извън родината са по-краткосрочни.

"Желанието за емиграция е свързано с очакванията за икономическото развитие на съответната страна и свързаната с това лична икономическа перспектива", казва Мартин Майер, зам.-директор на отдела за маркетингови проучвания на Банк Аустрия, част от УниКредит Груп.

Той обяснява сравнително високия процент на желаещите да напуснат дългосрочно страната българи с очакванията на сънародниците ни за развитието на икономиката - стабилно, но без особена еуфория.

На въпроса "Как според личното ви мнение ще се развие икономиката на страната ви през следващите три години?" повечето българи са изразили премерен оптимизъм.

Подобен отговор "нито положителен, нито отрицателен" е отговорът на българите и на въпроса за очакванията за личното икономическо състояние в следващите три години. В регионален аспект България попада в "златната среда" като най-оптимисти по отношение на собственото си развитие в средносрочен план са казаnстанците и румънците. Населението в тези държави, заедно с поляците, са с най-положителна нагласа за бъдещето и на страните си като цяло.

Въпреки интересните различия между държавите, резултатите от проучването на УниКредит Груп показват единна тенденция на по-голям оптимизъм сред по-младото поколение. Във всички изследвани страни показателят за оптимизъм сред анкетираните се увеличава с падане на възрастовата граница.

Така например на индекс 52, получен при сумиране на отговорите на всички българи за очакванията за икономиката на страната, при ограничаване на извадката на анкетираните до тези под 30 години, показателят вече 57. Тази разлика е особено видима в Полша, където тя е над осем пункта.

Още по-големи разлики има при средните стойности, калкулирани на отговорите на въпроса за собственото бъдещо развитие на анкетираните от различните възрастови групи. Над 70 е показателят за оптимизъм сред младите в Казахстан, следват Румъния и Полша със 69 и Сърбия със 66. В България този индекс отново е близо до средната стойност за ЦИЕ - 59.

"В страни като Казахстан и Украйна промените се случват в момента и младото поколение вижда шанса си за бъдещо динамично развитие", казва Ралф Мюлер, член на управителния съвет на Банк Аустрия, част от УниКредит Груп.

Според проучването на УниКредит Груп като цяло младите хора в ЦИЕ имат положителни очаквания за бъдещето и показват голяма гъвкавост при планиране на кариерата и желание да са мобилни. Те се стремят към работа в чужбина, поне за определен период, и затова виждат в падането на границите по-големи възможности за развитие, сочи проучването на УниКредит Груп.

"За нас е радостно да видим, че младите хора от ЦИЕ разпознават възможностите и знаят как да ги оползотворяват. По този начин младежите от ЦИЕ, регион с голям потенциал, създават силна основа за бъдещето", казва Ралф Мюлер.

"Специално в Полша, Сърбия, Русия, Босна и Херцеговина, както и Казахстан, младото поколение вярва, че страната му преживява изключително добро икономическо развитие", казва Мартин Майер, зам.-директор на отдела за маркетингови проучвания на Банк Аустрия, част от УниКредит Груп.

"Австрийските младежи нямат чак толкова еуфорична настройка: не че са с песимистични очаквания, но им липсва по-изявения оптимизимизъм на ЦИЕ". Настройката в Турция пък е дори още по-лоша. Освен напрегнатата и нестабилна политическа обстановка, другите основни проблеми там са високата инфлация, колебанията на цените и лихвените равнища.

Другата държава, в която засега оптимизмът липсва, е Унгария - там все по-ясно се усеща необходимостта от промени във фискалната политика, а икономическата ситуация постоянно се усложнява.