В европейското огледало

    

В началото на юни българският държавен глава Георги Първанов перифразира заглавието на стар съветски филм със знаковото предупреждение "Брюксел не вярва на сълзи".

Днес президентското вещание е на път да се сбъдне и единствените оставащи въпроси около него ще бъдат дали ЕС въобще ще продължи да вярва на България и дали количеството пролети сълзи ще е съизмеримо на блокирания близо милиард евро от европейските фондове.

Докладите на ЕК обаче едва ли следва да бъдат възприемани единствено като повод за плач от страна на управляващите в страната.

По-основателна причина за тъга в очите имат хилядите предприемачи, които няма да получат компенсации за вложените от тях средства в коректно изпълнени европейски проекти, макар че това никога не е било толкова важно за обществото - то очаква, при това - справедливо,

"изнасянето на телата" (по Остап Бендер), от високите етажи на властта,

както и старт на всичко онова, което се препоръчва в документите - политическа воля и решимост, както и фундаментални подобрения, необходими за да има по-ефективни администрация и правосъдие.

Докладите от Брюксел могат да се превърнат и в безпощадното европейско огледало, в което да се погледне цялото българско общество, воглаве с политическия си елит.

В него лесно ще се откроят лисичите физиономии на плеядата тежко корумпирани политици от прехода, ще се озъбят вълчите лица на "едрия сив бизнес", ще помпат мускули безмозъчните биячи и впиянчените униформени горили от силовите ведомства, ще въртят дебели вратове мутрите от престъпния свят, ще повдигат многозначително вежди облечените

в строги, но с много тайни вътрешни джобове тоги магистрати,

по болничните коридори ще се стрелкат изнудвачите със стетоскоп и бели престилки, а по средните и висши училища ще сноват лъстивите и пъргави като цветарки университетски и гимназиални преподаватели, изучили до съвършенство "науката" на подкупа.

Така, отразен в европейското огледало, ще се появи реалният събирателен образ на днешна България. Образ, в който масата обикновени, малки и незначителни хорица ще се окаже по правило, някъде в далечината.

Хорица, които ще си останат като кротък фон до следващите избори. Както обикновено.