Сидеров: Станишев си играе с държавата като малко дете с влакче

С тез КРАДЦИ ли си бе Волене? : +++++ Така КРАДОХА демократите 97-2001г. +++++ МАКСИМ ГОСПОДИНОВ Шеф на СДС – Димитровград. През юни-юли 1997 г. закупува булдозер Т-170.01 от Михайловград на 28 моточаса (на три дена работа). Не се знае покупната цена и фирмата-продавач. Превозен е до с. Крепост, където Господинов държи база-склад -10 халета в бившия двор на ТКЗС. След 1 месец с транспорт - влекач на УСМ, багерът се извозва в Мадан и се продава за 100 млн. лв. на транспортната организация на рудника. През лятото на 1997 г. Господинов наема от УСМ-Димитровград автомобил ГАЗ-53 с вместимост 4 тона (рег. № Х 26-60), с който прави 20 курса с товар по маршрут Хасково-Димитровград-завод "Вулкан". Товарът не е изяснен, но сумата.която следвало да изплати на УСМ е около 3 млн. лв. Сумата не е платена, а директорът на завода я прехвърля по друга сметка. През 1997 г. Господинов наема от УСМ автомобил КРАЗ, с които започва да извозва пясък от кариерите край с. Райново, собственост на "Инертни материали". Направени са общо около 1000 курса. От това: - количеството пясък не заплатено на "Инертни материали"; - няма плащане за транспорт по сметките на УСМ; - внесеният в завод "Вулкан" пясък може да стигне за 20 години производствен процес без завода да спира; - количеството пясък е платено от завод "Вулкан" на Максим Господинов. За случая в РУ-МВР-Димитровград е заведена преписка за предварителна проверка, която впоследствие е прекратена. 1997 г. от база № 4, гр. Димитровград от фирмата на Максим Господинов "МАК-КОМ" ООД са закупени резервни части за багери и трактори руско производство, които са стояли на склад и не са били употребявани. Частите фирма "МАК-КОМ" ООД продава на завод "Вулкан" за милиони лева, които стоят в завода на склад и не могат да се ползват, тъй като завода не разполага с такива машини. Има подаден сигнал в РУ-МВР - Димитровград за случая, но проверката е спряна. Бензиностанцията на ДАП-Димитровград (на автогарата) без всякакъв търг е закупена от фирмата на Максим Господинов "МАК-КОМ" ООД. Ръководи я синът на Господинов. Всички предприятия в града негласно са задължени да зареждат оттам, въпреки че горивото е некачествено. Всички аварии в "Неохим", "Вулкан" и хлебозавода са предимно от запушване на дюзите, поради некачествено гориво и намаляване цикъла на почистването им (вместо веднъж месечно, те се почистват всяка седмица). Всеки началник-смяна, майстор, който повдигне въпроса за некачественото гориво, бива уволняван. От тази бензиностанция се зареждат и багерите в мина "Марбас". Горивото се изписва по документи за багери, които не работят от три години, (което по същество е фиктивен износ на гориво по документи, а всъщност то остава в бензиностанцията на Максим Господинов). През 1997 г. от рудник № 3 са изнесени 5 т. нафта, собственост на УСМ Димитровград. Заведена е преписка в "Икономическа полиция" - Димитровград. Установява се, че нафтата е изнесена от Георги Христов, шофьор на ГАЗ-53, рег. № Х 26-60, за да зарежда камиона (при направата на 20-те курса, които Максим Господинов прави с неустановен товар по маршрута Хасково-Димитровград-завод "Вулкан"). Началникът на Икономическата полиция, майор Митев, намира Максим Господинов в питейно заведение. Дава му преписката и го пита какво да правят сега, тъй като нафтата е открадната с негово знание. Отговорът на М.Господинов е: "Ще направим ето така!" и къса заведената под номер в деловодството на РУ преписка. През втората половина на 1997 г. в кметството на Димитровград е имало закупена поливна ВиК-помпа за нуждите на общинския съвет. Същата не можела да се използва поради специфичното й предназначение. Чрез кмета Г.Георгиев, помпата е преоценена и бракувана. Закупена на символична цена от фирмата на М.Господинов МАК-КОМ ООД и препродадена на Неохим Димитровград за няколко хиляди марки. Помпата стои на склад, тъй като не може да бъде използвана от завода.

Анонимен : Феодалното царство “Златни пясъци” При скандалната приватизация на “Златни пясъци” Иван Костов харизва улиците и цялата инфраструктура на туристическия комплекс. Днес никой не е виждал приватизационния договор, а общината няма право да се разпорежда с целия хаос, който цари с будки, бараки и павилиони. В Община – Варна е създадена комисия, която трябва да определи схемата и начина, по който да бъдат разположени временните преместваеми обекти в туристическите курорти и Морската градина в морската столица. Комисията се състои от трима общински съветника и двама представители на общинската администрация. Afera.bg обаче разкри, че това се оказва напълно безсмислено мероприятие. Защото бомбата срещу Община – Варна е заложена далеч назад във времето, в което с благословията на бившия премиер Иван Костов курортът “Златни пясъци” бе приватизиран скандално и в голямата си част влезе в ръчичките на Славчо Христов. Според последните промени в Закона за Черноморското крайбрежие в чл.13 ал. 3 се казва, че “поставянето на преместваемеи обекти и съоръжения на територията на селищни образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройство”. Тази схема обаче няма да бъде представена от Община – Варна, защото общината е напълно изолирана от всичко, което става във феодалното царство “Златни пясъци”. И според вкуса на собствениците на комплекса бараки, павилиони, мекичарници и баничарници могат да бъдат поставени и в центъра на някое кръстовище, стига келепира да удоволетворява чорбаджиите на Златните. Afera. bg завари заместник- кмета на Община – Варна, юристът Антон Жожев в момент, в който трябваше да подпише заповедта за назначаването на комисията, определена за утвърждаване на разполагането на преместваемите обекти на Златни пясъци. Жожев се втрещи от новината, че министърът на благоустройството единствено може да одобри предоставена схема и то подготвена от самият туристически комплекс. А когато чу, че и улиците в туристическия комплекс са продадени на приватизаторите на Златните, коментира лаконично: “Това вече ми дойде в повече!”. По принцип всички тротоари и улици в общината са общинска собственост. И Община – Варна е тази, която се разпорежда с тях. Нещата в “Златни пясъци” обаче открай време се случват наопаки и така, както е изгодно на онези, които лапнаха туристическата перла на безценица и я превърнаха в отвратителна грозна площадка. Никой, дори и кметът на Варна не е виждал черно на бяло приватизационния договор за “Златни пясъци”. “Носят си го под мишница и твърдят, че улиците и цялата инфраструктура е тяхна, но вие, виждате ли сте го този договор?!”, риторично попитаха afera.bg високопоставени общински служители. Според юристи от Община – Варна улиците на “Златни пясъци” са актувани като държавна собственост и така са били продадени при приватизацията на Златни пясъци. А от самите Златни пък под сурдинка обясняват, че това не били улици, а алеи. В същото време Закона за устройството на територията в член 56 алинея 1 казва, че “върху поземлени имоти могат да бъдат поставяни преместваеми увеселителни и преместваеми обекти и търговски, и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градско обзавеждане като се издава разрешение за поставяне по ред, установен от наредба на Общинския съвет, а за държавни имоти схемата да се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител”. При така създалата се ситуация и Закона за усторйството на територията /ЗУТ/ не важи за феодалното стопанство “Златни пясъци”. Според архитекти от Община – Варна “Златни пясъци” било селищно образувание, но пък и всеки всеки по-голям квартал в морската столица по същата логика също е селищно образувание. И на практика, общината няма не само никакъв поглед върху това какво и как ще се поставя на тротоарите и улиците на “Златни пясъци”, но не може и да контролира процеса, и да взима такси, и наеми от тези обекти. През 2002 година шефът на Златни пясъци АД Николай Недков, който беше дясна туристическа ръка на печално известния паж на Иван Костов, ексобластният управител на Варна Добрин Митев, заявява още по-алчни амбиции в интервю, поисквайки направо “Златни пясъци” да стане отделна община. “Инфраструктурата съгласно строителния план е предназначена за общо ползване, както зелените полощи, така и улиците и тротоарите. По дефиниция, това е собственост, която се ползва неограничено от всички лица. Същевремено тази инфраструктура е дадена в капитала на “Златни пясъци” АД. Излиза, че един частен обект, трябва да управлява в обществена полза цялото имущество. Същевременно той не разполага с него. За да може да се поддържа, имуществото трябва да се комерсиализира. Всеки обект на собственост, трябва да носи доходи и да се самоиздържа, иначе собственикът няма смисъл да го придобива или обектът ще запада все повече. Освен това се касае за огромна собственост, която би трябвало да се управлява не съобразно правните норми, както се управлява частната собственост. След като е обект за общо ползване, трябва да се управлява чрез административно правни норми. На тази база е залегнала нашата идея - тази инфраструктура, която по дефиниция е за общо ползване да се изведе в общинска собственост. В момента в “Златни пясъци” също има дялово участие на държавата, но това не решава проблема. Затова искаме тази общинска структура да бъде администрирана и да бъде запазена от посегателства. Единственият начин е тази собственост да бъде общинска. Остава въпросът дали да бъде отделна община или да бъде част от община Варна. За нас няма значение каква община ще бъде, важното е тази инфраструктура да може да се самоиздържа от съответните данъци и такси.”. Самият Недков е стреснат от факта, че огромната инфраструктура на Златни пясъци, подарена им от Командира Иван Костов трябва да се подържа и гълта много пари, и отсича: “По принцип би трябвало държавата да създаде в курортните комплекси специални курортни общини.” И поисква дори на тези общини да бъде отпуснат самостоятелен бюджет. Недков казва и нещо фундаментално, което всъщност е знак на скандалната сделка по приватизацията на “Златни пясъци”: “Навсякъде от една община се създава курортен комплекс, а тук е точно обратното.” Странно е защо обаче, когато битката за това кой да купи “Златни пясъци” се водеше на живот и смърт, корифет на туристическата мисъл Николай Недков не обясни тази ситуация на Иван Костов и Славчо Христов, а пропищява години по-късно. Всъщност, няма нищо случайно на този свят. И пъклената сделка за Златни пясъци е премислена детайлно. В доклада представен преди време от вътрешния министър по времето на Иван Костов Богомил Бонев пише : “Министър-председателят чрез подставени лица, партийни структури и корумпирани служители на спецслужбите е придобил в съучастие или контролира почти всички основни области на икономиката, свързани с корупционни механизми на приватизацията. В Златни пясъци и Пампорово - чрез подставени близки приятели като братя Джанкови, Славчо Христов и др. контролира 10 000 легла.”Точно след скандалната приватизация на инфраструктурата на ”Златни пясъци”, инициирана от среди, пряко свързани с Иван Костов и обкръжението му гръмва и напрежението между собствениците на хотели и новите собственици на инфраструктурата, в лицето на Николай Недков. Един от грандиозните скандали бе свързан с инсталирането на бариери на входовете на “Златни пясъци”. Тогава се стига дори до там туристическия сезон на косъм катастрофално да се провали.“Задаващият се туристически сезон ще се провали тотално, ако държавата остави инфраструктурата в апорта на "Златни пясъци" АД.”, пишат тогава хотелиери от комплекса в специално писмо до президента, правителството, прокуратурата и парламента. Те се заканват да поискат и съдействие и от чуждестранните посолства. Конфликтът гръмва, когато шефовете на курорта решават да поставят бариера на входовете и да въведат пропускателен режим за влизащите автомобили. Това си е чист рекет, защото по повечето от обектите текат строежи, не можем да плащаме при всяко влизане и излизане на камионите, възнегодуваха тогава частниците. В писмото си до управляващите в столицата, те искат изваждане на инфраструктурата от капитала на дружеството на Николай Недков,предаването й на специализираните фирми и общината и отпадане на инфраструктурната такса. Навремето държавата ни продаде сградите, но не и земята, негодуват собствениците. "Всеки от нас пое ангажименти да пристрои хотела или да построи нов, но според закона правото на строеж го издава собственикът на земята. Николай Недков ни иска по 100 долара на квадратен метър, на други пък въобще не им се предлага земя и право на строеж. По този начин "Златни пясъци" АД ни изнудва с каквато си цена поиска", твърдят хотелиерите. А черешката върху тортата е, че след влизането на регулационния план инфраструктурата не е прехвърлена на общината или специализираните фирми, като "Енергоснабдяване" и ВиК. Как се стига до дерибейството в туристическия комплекс? Приватизацията на Златни пясъци излиза на дневен ред през 1996 година като има две възможности - продажба на целия комплекс на един купувач или раздържавяване на парче. Умните глави се спират на вторият вариант. За три години са продадени около 60 хотела. Купувачите обаче се уреждат само със сградите, защото няма изготвен регулационен план и не се знае чии са земята и инфраструктурата. Правителството прехвърля земята и инфраструктурата на държавното тогава "Златни пясъци" ЕАД. През януари 1999 г. е приет регулационният план и според юристи след неговото, влизане инфраструктурата би трябвало задължително да стане общинска. Държавата обаче, в лицето на вездесъщият Иван Костов я оставя в апорта на дружеството. Така Николай Недков купува курорта и става собственик и на парцелите, и на инфраструктурата. Сега общината, ако иска да си вземе полагаемото, трябва да плати на "Златни пясъци". Според закона техническата инфраструктура може да бъде само общинска или собственост на специализирани фирми - трафопостовете на "Електроснабдяване", водоснабдителните съоръжения на ВиК и т.н. Всички те обаче в момента са собственост на "Златни пясъци" АД. В абсурдна ситуация са поставени и хотелиерите. Според приватизационните договори, които са сключили, те трябва всяка година да хвърлят иновационни средства, за да достигнат залегналата в договора категория на хотела. За да строят обаче, трябва да купят земята и правото на строеж. И двете в момента ги продава ръководството на “Златни пясъци”. Хотелиерите смятат открай време, че Николай Недков ги изнудва с цени и продава само на "свои" хора. Дори и електроенергията в курорта се продава 10 на сто по-скъпо, коментират препатили. Така от една страна "Златни пясъци" като монополист поставя цени на парцелите по свое усмотрение и не се ли закупи земята, "Строителен контрол" не издава акт 16 за залегналите в договорите иновации. Така собствениците или се ръсят по високите цени, или са принудени да се откажат. Умишлено или не, парите на хотелиерите са прибрани, въпреки че са продадени само тухлите на сградите. От друга страна, държавата продава пътищата, градинките и инфраструктурата, но само на един от приватизаторите - РМД "Златни". Той сега има правото да се разпорежда както си иска с нея. Обществена тайна е, че зад Николай Недков стои кръгът "Олимп", свързан с пажът на Иван Костов ресторантьорът Славчо Христов. Недков твърди, че инфраструктурата винаги е била на курорта като цялата й издръжка се поема "Златни пясъци", а останалите собственици не плащали нито лев. Съдебно решение още от 1993 г. разпореждало инфраструктурата да бъде притежание на курорта. “Дори според приватизационните договори останалите собственици трябва да плащат част от разходите за поддръжка на инфраструктурата, но не го правят”, жалва се в пресата през годините Властелинът на Златните Николай Недков. Още с основаването си през 1957 г. комплекс Златни пясъци е замислен и изпълнен като едно цяло от градоустройствена и стопанска гледна точка. Въпреки че е изграден на територията на две общини - Варна и Аксаково, той фактически и до голяма степен правно е отделен от тях. Цялата инженерна инфраструктура, както и пътищата, алеите, парковете и плажът са се стопанисвали от стопанското предприятие "Златни пясъци", а не от общината или съответното държавно предприятие - ВиК, пощата, "Енергоснабдяване" и т.н. Всички разходи по поддържането, експлоатацията и обновяването на инфраструктурата са били за предприятието. С преобразуването на бившето държавно предприятие в търговско дружество по реда на ЗППДОП всички недвижими имоти, включително и земята и цялата спомената по-горе инфраструктура, е станала собственост на "Златни пясъци" ЕАД. Стойността на всички тези дълготрайни активи е образувала капитала на дружеството. Далеч преди старта на раздържавяването частни хотелиери пращат писмо до правителството, с което предупреждават за ужаса, който предстои. Със старта на продажбите на обособени части възниква и проблема - кой да се грижи за всички тези общи части. Иван Костов е алармиран за това от браншовици в туризма. "Златни пясъци" АД извършва поддържането за своя сметка, а собствениците на обособени части заплащат определени суми по силата на договори, сключени с акционерното дружество. При това непрекъснато се явяват проблеми по размера и сроковете за плащане на тези суми и по конкретните ангажименти за поддържането. Хората предупреждават управляващите, че ситуацията прилича на един многоетажен жилищен блок, в който стълбището, асансьорът, комините, водопроводът, електрическата и телефонната мрежа са собственост на портиера, който плаща тока и водата на целия блок, а после се мъчи да си върне разходите от собствениците на апартаментите. Костов е предупреден и, че новият собственик ще ползва и развива общата даденост само в свой интерес. Защото той би могъл да направи всичко - да забрани влизането в комплекса на всякакви превозни средства, освен неговите, да си сложи каквито си иска цени на електроенергия, вода и телефон, да препълни тротоарите и улиците с амбулантни търговци и щандове, които да обезсмислят съществуването на заварените магазини и малки заведения. На практика, този нов феодал, държейки пътищата и пропускателния режим, определяйки цените на тока и водата, би могъл да унищожи бизнеса на всеки един от другите собственици като впоследствие изкупи обекта му на безценица и в крайна сметка да стане собственик на целия комплекс. Писмото с опасенията на хората е пратено месец преди правителството на Костов да продаде 63 на сто от курорта на РМД-то на Николай Недков. Правителството е глухо за всичко освен за интереса на Славчо Христов сие. И днес, всичко, за което тогава са предупредени управляващите се сбъдва. Днес Златни пясъци няма нищо общо с красивия туристически комплекс, който беше. Ужасяващото строителство, което от години се вихри в комплекса го превърна в грозен бетонов квартал, в който туристите освен, че се прескачат покрай багерите са принудени като в стар соцквартал да си подават ръка и от терасите. Бараки, павилиони и всякакви маси осеяни със стока са разположени като на битпазар по тротоари и улици. Никой не е в състояние да сложи ред. Общината няма право да стъпи и контролира капалъчаршито на Златните, а самите “Златни пясъци” дерибействат като феодали в собственото си владение. И туризма там минава в девета глуха.