"В момента българските филми се правят за фестивалите, не за публиката"

    

"Кървави и нехуманни битки се водят за разпределянето на 7 млн. лв. субсидия, а ние си говорим за българското кино скучно и студено като еврочиновници, които още не са разбрали, че са окрадени" - с тези думи журналистката Люба Кулезич обобщи близо двучасова дискусия, събрала в София прес представителите на гилдията.

"В момента българските филми се правят за фестивалите - не за публиката, не и за някаква печалба, бе една от констатациите, по която нямаше възражения. Като основни проблеми бяха посочени липсата на разпространение и финансирането.

Правенето на кино в България не е индустрия, а занаятчийска дейност", това е мнението на директора на Националния филмов център проф. Александър Грозев. "Българското кино живее единствено в териториалните граници на страната, затова имаме продадени само два филма в чужбина", каза той.

580 млн. лв. са приходите на телевизиите у нас от реклама миналата година по неофициални данни. Ако дори и малък процент от тези постъпления се даде за производство на български филми, нещата биха изглеждали далеч по-добре.

Така смята председателят на Асоциацията на филмовите продуценти Георги Чолаков. Той припомни идеята в училище да се изучават постиженията на европейското кино.

"Не случайно у нас деца убиват деца - те са подвластни на игрите", каза продуцентът. Връзката на зрителите с киното е прекъсната, защото в разпространението има монопол - 70% от бокс офиса в страната се формира в София, където разпространителят е един.

"Това, че хората не ходят на кино, е резултат от технологичното развитие, но също и от финансовото състояние на хората", каза още Чолаков. Кинокритичката Искра Димитрова го подкрепи: "Не трябваше да се допуска толкова много да поскъпнат цените на билетите за кино. Българското кино беше по много жесток начин унищожено - чрез изкупуването на киносалоните в страната, чрез скъпите билети", каза тя.

Председателят на Асоциацията на българските филмови продуценти Петър Одаджиев предизвика реакция от участниците в дискусията с обвинението, че в комисиите, които разпределят субсидията за български филми, има предварителни договорки на кои продукции да се дадат пари.

Подкрепи го обаче и режисьорът Георги Стоянов, който сравни ситуацията с мрежата на "Софийска вода" - там 70% от водата се губи, преди да стигне до получателите. Това според него се случва и с парите за кино заради растящия конфликт на интереси.

"Ние обслужваме всички тези течове", каза режисьорът. "Време е да се запитаме как се управлява процесът, изчезват ли пари", репликира Люба Кулезич. Според нея българското кино се е самомаргинализирало и е в състоянието на умиращ пациент, който се нуждае от реанимация и съживяване, "а ние се занимаваме с пукнатото нокътче на левия му палец".

Севда Шишманова, като представител на борда на БНТ, увери, че за националната телевизия българските филми и особено дебютите са приоритет. "Българското кино се представя в праймтайма на БНТ, подпомагат се приоритетно проекти за игрални филми" посочи тя и приведе пример с договора с Националния филмов център, по който има дисбаланс: БНТ е инвестирала в копродукции 5 млн. и 346 хил лв., а е получила 998 997 лв.

"Независимо от съветите на одитори и експерти да преразгледаме договора си с НФЦ, не го правим, защото това е взаимна инвестиция", каза Шишманова. Александър Донов, преподавател по маркетинг в кинодепартамента на НБУ, отбеляза, че в учебното заведение единствени се опитват да подготвят студентите за пазара.

"Преди 1989 година режисьорите не мислеха за пазара, а за публиката. Тогава имаше дирекции, които дори и по идеологически причини се грижеха хората да гледат българските филми", отбеляза Донов.

Той изтъкна разликата от стотици пъти в рекламните бюджети на филмите, произвеждани у нас и в Холивуд. "Много големи режисьори там са започнали кариерата си, правейки рекламни клипове на филмите на своите колеги", каза Донов. Българските филми според него никога няма да си върнат вложените пари, но могат да си върнат доверието на зрителите.

Димитър Дерелиев, член на борда на директорите на "Ню Боянафилм" изтъкна ролята на частните продуцентски компании, които вече движат процеса у нас. Успехите ни след 1989 г. се дължат на тях и е добре да се отбележи, че много от тези колективи се ръководят от жени - Галина Тонева, Росица Вълканова, Мартичка Божилова", каза Дерелиев.

"Ню Бояна филм" прави отстъпки от 30% до 50% за български филми, напомни той. Досега три продукции са получили тази възможност: "Прогнозата" на Зорница София, в който студията има финансово участие 350 000 евро, "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков и "Козел" на Георги Дюлгеров.

"7 млн. лева се дават за годишно за български филми при 20-30 хил. лв. за българите в чужбина. Но имам чувството, че те никога няма да се върнат тук, по-добре да им изпратим един филм", обобщи участник в дискусията.