Лятото на една опозиция

    

Гласуването на шестия поред за сегашния кабинет вот на недоверие е пример за хроничното политическо безсилие на парламентарната опозиция, както и на цялата българска десница. Георги Папакочев анализира причините.

"Имам щение, но нямам мощност" - това интимно признание на възрастен професор пред приятели като че най-точно характеризира състоянието на българската опозиция по-малко от година преди редовните парламентарни избори в страната.

Петте странни и несъвместими формации, обявили се за сваляне на правителството на тристранната коалиция със своите 80 депутатски гласа, практически не са в състояние да се преборят с 139-те гласа на управляващите, дори за успешен вот да са необходими само 121.

Едва ли дори в сегашната кризисна за управлението ситуация някой от малкото останали разумни опозиционери е очаквал изненади около гласуването.

Критиките около смазващите за управлението доклади на ЕК не произведоха нищо ново като политическо послание за някаква алтернатива в управлението или за стратегия на бъдещата европейска политика на страната. Нищо подобно не се случи. Не само парламентарните дясноцентристки формации, но и техните извънпарламентарни аналози продължават своите

безсмислени каубойски юмручни битки

помежду си в потрошения вече бар на т. нар. демократични сили. Битки, които освен прахосване на енергия, снижават до голяма степен и интелектуалния капацитет на десницата.

Например, как така традиционната партия на дясното - СДС, която според социолози единствена има шанс да надхвърли четири процентовата бариера на едни парламентарни избори - не дискутира политически и управленски стратегии за участие във властта, а се занимава на конгреса си основно с обвиненията за агентурна принадлежност на нейния сравнително нов лидер?

При това принадлежност към сегашните, а не към бившите комунистически тайни служби! Защо най-гласовитата в парламента формация на бившия премиер Иван Костов се оказа изправена пред физическо изчезване с практически нулеви шансове за представителство в следващото Народно събрание?

Възможно ли е взаимодействие с ГЕРБ?

Как тези две десни формации биха могли да взаимодействат в ЕНП с ГЕРБ на Бойко Борисов след една очертаваща се сигурна, но недостатъчна за управление негова изборна победа? Какво ще бъде отношението на българските членки на ЕНП към крайните националисти, които също имат сериозен шанс да влязат в следващия парламент?

Вместо да дадат отговори на подобни въпроси, десните формации се замерят помежду си в общественото пространство със обичайните словесни "секрети", като най-активни в това отношение са популистките комедианти, които неизбежно "никнат" в подобна атмосфера и създават впечатлението за политическа неадекватност и несериозност на цялата опозиция.

Впрочем след скучния ритуал на гласуването на недоверие, парламентарната опозиция с облекчение ще се обедини в намерението си действително да напусне Народното събрание.

Не в знак на протест, а за да се отдаде на своята заслужена и изстрадана и може би последна лятна парламентарна ваканция.