Голямата подигравка

    

Аферата "Бончеви" извади на показ две кризи у нас: на морала и държавността

Преди около три седмици написах с ирония по повод случая с отвлечените Бончеви: "Нека опитаме да си представим какво става с платения откуп. Той къде отива - като помощ на домове за сираци, за попълване на училищни библиотеки, за колички за инвалиди?"

Не се блазня особено от мисълта, но е възможно да съм подал идея на похитителите - я да изненадаме света, като се направим

на Робин Худ и Чавдар войвода взети заедно,

и да дадем за сюрмаси и страдащи.

Странната история с отвличането на Ангел Бончев и жена му впоследствие, още по-странното демонстративно връчване на пачки по телевизията за фондация "Утре за всеки" и последвалото освобождаване на Камелия са нещо твърде сериозно, за да отдъхнем и кажем: "Я, всичко свърши добре, да забравим."

Не е свършило и не е за забравяне. То е много голяма подигравка. Подигравка първо с идеята за благотворителност и даряване. Нарушен е принципът на доброволността; такъв вид дарение прилича на търговия, а подбудилите го причини (мазе с белезници, отрязани пръсти, страх за живота на близък човек) е гавра с всички хуманни цели, за които работят повечето подобни фондации. Да не говорим за анонимността, която е висша добродетел при даренията, докато в случая има

някакъв ексхибиционизъм на ужаса -

съберете камерите, ще правя добро с треперещи ръце, белким не ме убият, пуснат жената и не отвлекат децата...

Криминалната миризмица край такъв вид дарения по нищо не се различава от тази на убиеца Разколников (у Достоевски), претрепал старицата и сестра й, за да може с парите им евентуално да ощастливява впоследствие цялото човечество ("Престъпление и наказание").

Самото мънкане от страна на фондацията, евентуалното "замразяване" на тези 157 000 евро, докато "се изясни случаят", е нелепо. Очевидно е, че това е откуп, очевидно е, че е даден от страх за живота на близък, очевидно е, че са "мръсни пари", защото основният двигател на преместването им е престъпната воля на бандити.

С колебливото си поведение фондацията рискува да заприлича на Юда от прочутата рок опера Jesus Christ Superstar, който пее, докато му подават кесийката с трийсет сребърника: I dont need your blood money*... А отсреща го убеждават - че парите не миришат, бе; дай ги на бедните, ако искаш, хвърли ги дори - само ги вземи.

Накрая онзи ги взема, но такива пари торпилират самата идея за различие между добро и зло. Някои неща не се прощават.

Подигравката в случая е с морала и принципите на настоящата държавност. Досегашната неспособност на полицията да залови извършителите,

артистизмът, с който бандитите контролират както отвлечените,

така и призованите да охраняват сигурността ни, публичните им акции с тези дарения, направени с трипръста ръка - всичко това е на път да внуши на обществото: едни бандити грабят други бандити.

Нищо страшно. И тези в сянката, макар бандити, ама дават на клети сюрмаси. А може би всъщност това са новите народни закрилници, а?

Но от такива настроения до идеята, че бизнесът с отвличанията е по-доходен и дори по-благороден от скучния бизнес с домати, пилета и ниви е близо. От такива настроения до идеята, че полицията и държавата са безсилни фигуранти, а истинските герои на нашето време грабят богатите, преразпределят несправедливо натрупаното богатство и правят демонстративни благотворителни жестове - също е много близо.

От такива настроения до идеята, че тази държава не става за нищо, а принципите, на които е изградена, не струват пукната пара, също е на една ръка разстояние (ръка с непълен брой пръсти?).

Тоест до идеята, че

този ред е престъпен, богатите са лоши, обществото - гнило, а парите - всичко.

Това последното, че всичко е за пари, го споделят мнозина, каза го и Ангел Бончев. Не е така. Ако всичко беше пари, нямаше да има отвличания. Защото близките нямаше да плащат - щом всичко е пари, я да си ги пазим, отвлечения вълци го яли, да е внимавал.

Казано с други думи, ако този ред е престъпен, богатите - лоши, обществото гнило, а парите - зло, не ни трябват парламент и партии, а една партия, Ленин и Троцки. В такова общество отвличания** няма, поне от частни лица - за целта си има Служби.

Затова още един съвет към министъра Миков - не се успокоявайте от "благоприятната" развръзка с Бончеви. Точно напротив, заемете се с удвоена енергия със случая. Похитителите се подиграха с министерството и държавата. Ако не ги заловите, оттук нататък няма сила, която да спре свободния полет на авторитета ви - надолу.