Престъпление и узаконяване

    

В правовите държави има правоохранителни органи, които предотвратяват и преследват нарушаването на закона независимо дали то е станало обществено достояние. Те издирват и намират извършителите и поръчителите, а съдът определя наказанието им.

Също така в правовите държави процесът на узаконяване се задейства, когато се открият несъответствия и пропуски в нормативната база.

В изключителни случаи и по хуманитарни причини може да се узаконят нарушения, като например да се дадат документи на нелегално пребиваващи емигранти.

В олигархична България узаконяването е мощен инструмент за защита на престъпниците и процесът му е функция от дебелината на портфейла на нарушителя.

Докато престъплението се извършва и не е станало обществено достояние, правоохранителните органи свенливо се правят, че не го виждат. Ако потайните дела се размиришат и няма как да се покрият, престъпниците и властите дружно пристъпват към тяхното узаконяване.

Такива са случаите с поправката "Ванко 1", с делото Стависки, със споразумението с бургаския наркобос Митьо Очите и други емблематични казуси.

Узаконяване се търси не само по парламентарен път, а и чрез решенията на магистратите. Защото когато съд отсъди смешно мека присъда за тежко престъпление, това е прецедент, на който може да се позове и друг съдебен екип, за да реши благосклонно делото на някой бандит или знаменитост.

Технологията на узаконяването може да се проследи като по учебник в случая с незаконния строеж на фирмата "Краш" край с. Варвара.

Фирмата строи апартаментен комплекс "Златна Перла" в природен парк, където строителството е забранено. Строи се на самия морски бряг, където строителството е още по-забранено.

Кметът на Царево Петко Арнаудов, който е дал разрешително за строеж няма как да не е знаел какво и къде може да се строи в управляваната от него община, но е разписал и си е замълчал, т.е. станал е съучастник на престъпление.

Когато обществените организации алармираха медиите и прокуратурата се намеси, Арнаудов започна да твърди, че "Краш" представила всички разрешителни и нямало как да откаже.

След това лъсна разрешително с фалшифициран подпис на зам-министър. Тогава Арнаудов се заоправдава, че не било негова работа да проверява достоверността на документацията.

Но коя институция, ако не общината контролира дали документите за строеж на нейна територия съответстват на закона и на обективната реалност.  Все пак не става дума за построяване на дворна тоалетна, а на голям туристически комплекс на самия бряг.

Следвайки логиката на кмета на Царево, контрол няма. Щом "отгоре" пращат писмо, че може, значи може.

Абсурдът на тази ситуация може да се илюстрира със следния пример: изготвяте си фалшификат на бланка от Метеорологичния институт на БАН, според който месеците юли-август са включени в есенно-зимния сезон. Срещу него кметът ви разписва разрешително да строите, въпреки собствената му забрана за строежи през лятото.

Но да се върнем на технологията.

На този етап престъплението вече е обществено достояние. Веществените доказателства са неоспорими: фалшифицирани документи и унищожена природа. В нормална правова държава с работеща прокуратура и съд виновните вече щяха да са зад решетките, фирмата "Краш" ликвидирана като юридическо лице, а мястото на строежа щеше да е изравнено и на него щеше да никне трева.

В България сценарият се разигра по свирката на престъпниците, които мобилизираха властта да пристъпи към узаконяване.

Изведнъж кметът Арнаудов се хвърли като Матросов да защитава правата на собствениците на земеделски земи в парк Странджа и да ги организира за протести. Пред медиите омаловажаваше престъплението на Краш като "частен случай".

Според него "Краш", както и собствениците на наследствени, дарени от държавата ниви, били еднакво потърпевши от несправедливите забрани за строеж.

"Не искаме да сме изостаналия юг на Черноморието" - огласи Арнаудов. Искаме курорти, искаме бетони, искаме милиони от запустелите ниви - запригласяха в хор дребните собственици. Според тях еколозите и несъгласните с узаконяването били манипулирани от мутри, за да не се вдигнат забраните за строеж и да им изкупят земите на безценица.

Платена с парите на "Краш" се намеси тежка адвокатска артилерия, която разви сталинската теза: няма парк - няма проблем.

Компрометираха се най-висшите магистрати на Републиката, които ликвидираха парка без да им мигне окото. Наложи се парламентът да спасява Странджа в последния момент под натиска на улицата.

Година по-късно строежът продължава да стърчи, макар и замразен.

Прокуратурата се чуди кой ли е авторът на фалшив министерски подпис, разрешаващ мащабен строеж на конкретен бенефициент: фирмичката "Краш", притежаваща уставен капитал от 5000 лв. И понеже е недосетлива, води дело срещу неизвестен извършител. А собствениците на фирмата, чиито обвързаности се проследяват в регистъра на "Апис" до роднините на покойния партиен шеф Огнян Дойнов стягат редици за контраатака.

Кметът Арнаудов, доблестният социалист, защитник на дребната собственост е преизбран и веднага задейства общината, за да приеме общ устройствен план.

В него по-голямата част от нивите на дребните собственици си остават земеделски земи. Терените на едрите собственици, изкупили земята от селяните на безценица, както и общинските земи се превръщат магически във ваканционни селища и голф игрища. Строежът на "Краш" се вписва като по поръчка в критериите на плана и фирмата се готви да обжалва забраната за строеж.

При по-внимателен поглед върху устройствения план истината лъсва като златна перла на тор. Всичко, що е близо до морето, е предвидено за застрояване, но там земеделски земи почти няма. А там където има такива, статутът им не е променен.

Наблюдават се любопитни аномалии. Например, сред голям масив земеделски земи до брега на морето се кипри терен предназначен за вилна зона. Самотен терен, досущ като селото на Астерикс сред завоюваните от римляните галски земи.

Не е ясно какво оправдава различното предназначение именно на този терен. Ясно е, обаче, че щастливият му собственик може да построи вилно селище и да изкупи евтино прилежащите ниви, в които може да си направи басейни, паркове, тенис кортове, конна база и други развлечения за елитни наематели, които ще имат невъзпрепятстван изглед към морето.

Лека-полека манипулацията започва да става ясна и за най-предубедените местни лица.

Докато те се гневяха на еколозите, че помагали на мутрите да им вземат евтино земите, кметът използва настроенията им за параван в юридическа и медийна битка за узаконяване на престъпния строеж "Златна Перла", и за подготвяне най-апетитните терени за бетониране от същите тези мутри. Които няма да пропуснат да изкупят евтино и земеделските земи.

Показателно за осъзнаването на местните хора е, че езиците се развързват и се споменават конкретни суми, които трябва да се дадат под масата, за да се превърне една нива във вилна зона. "Краш" ли? Ами как няма да го узаконят? Там вече е дадено, Петко ще го гръмнат,ако не им стане работата!"

И това предсказание трябва да бъде взето насериозно, защото всички сме свидетели как в безправната ни държава престъпления не се наказват, но престъпници гърмят по кметове необезпокоявано.

Прочее, строежът "Златна Перла" трябва да бъде разрушен и Гоце трябва да бъде отстранен!

* Авторът не претендира за юридически познания и разсъждава върху престъпленията, наказанията и узаконяването от етична и морална гледна точка.