Корените ни са в Припамирието, а не в Сибир

    

"Трябва да търсим корените си в Припамирието, а не в Сибир", каза на пресконференция по повод пилотната интердисциплинарна експедиция "Българи-прародина" професор Георги Бакалов, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според професор Бакалов е крайно време Софийският университет и БАН да подпишат договори с научни институти от Памир и да изпратят учени, които да проучат каква е връзката ни с народите, които живеят там.

Бакалов каза още, че твърденията на историците, че сме част от монголоидната раса са по-скоро презумпция. Той обясни, че има връзка между нашия и персийския език или т.нар. фарси, и тя е в много лексикални заемки на персийския в българския.

По думите на професор Бакалов, онези думи, които ние наричаме турски, всъщност са с персийски произход, и са преминали до нас чрез Турция.

"Ние не принадлежим към Иран, но имаме връзка с него, а в Сибир няма почти никакви данни за българите" обясни Бакалов.

Той каза още, че "българската държава е съществувала много преди 681 година и тя не включва само славяни".

"Тази година е фиксирана, само защото тогава ни е признала Византия, но българска държава съществува преди Дунавска и Волжка България"

Сред изводите от научното изследване е и твърдението, че древните българи не са били набити, с криви крака и дръпнати очи. 

"Те са имали европеидни черти, а произходът им е от Източен Иран, а не както се е твърдяло до сега - от сибиро-алтайския регион, каза проф. Георги Бакалов.

Според него иранската теза за произхода на българите е по-достоверна и трябва да се извършат множество проучвания, които ще докажат именно тази теза.

Такава експедиция е направена в периода август-септември под егидата на БАН и СУ "Свети Климент Охридски" и е обхванала територии на Таджикистан, Афганистан, Узбекистан.

Освен антропологични сходства членовете на експедицията са констатирали и прилики в ландшафта и климата, музиката и лексиката.

Проф. Георги Бакалов подчерта също така, че българите са участвали в походите на хуните, но те не трябва да се приемат за хуни. Според професора са събрани много данни, които да променят представата за древната ни история и клишетата в учебниците.

Ръководител на експедицията е бил културологът доц. д-р Александър Илиев. Той разказа, че са били открити голямо количество думи с древноперсийско потекло, еднакви с неславянските думи в нашия език.

Били са заснети експонати, разкриващи подобието е строителните и декоративните традиции на българите и изследваните етноси. Анализирани са сходства в множество музикални примери, открити са и са записани множество, топоними, хидроними, изработени са множество карти.

Учените са открили и множество сходства с българската религиозна практика преди Покръстването.

"Участниците в експедицията ще анализират намереното и ще филмират пътешествието си", каза още Илиев.