Няма страшно - използваме най-жестокия механизъм

    

"Финансовата криза най-вероятно се е приближила и вече е в България, в тази ситуация става особено актуално да се осигури ресурсът за бизнеса, тъй като банките стават по-предпазливи".

"Повечето европейски банки предприемат по-предпазлива политика, която се отразява преди всичко върху лихвения процент и върху условията, при които се отпускат кредити. В тази ситуация, очевидно държавата би трябвало да запълни този вакуум, настанявайки се на мястото на банките, без да ги замества", каза той.

Димитров заяви още, че вчера е провел разговор с вицепремиера Меглена Плугчиева през Комитетите за наблюдение да бъде изнесен част от ресурса на оперативните програми по напред - да бъде през 2009 г. Това са част от мерките, които биха могли да се предприемат в условията на криза.

По думите му България прилага най-строгият антикризисен механизмът от 1997 г. - Валутният борд.

"Няма друг по-жесток механизъм", посочи той и добави, че "има начини, по които бихме могли да реагираме, ако кризата дойде в България".

Във връзка с предприетите мерки от правителството за справяне с наближаващата криза мнение изрази и финансистът проф. Николай Неновски, преподавател в УНСС и в университета в Орлеан. Той заяви, че чисто икономически е вредна мярка решението страните-членки на ЕС да гарантират депозити в размер 50 000 евро, към което се присъедини и България.

"Има правило, според което размерът на депозита, който трябва да се покрие, трябва да е максимално равен на 1-2 пъти БВП на глава, в случая на България в границите на 4000-8000 евро. В противен случай се рушат принципите на здравословно банкиране, расте моралният риск и т.н.", посочи финансистът.

По думите му в този случай имаме ясен пример за не-кооперативна игра, за конкурентно наддаване, при което България може само да следва. Ако България не приеме подробно решение, може да се очаква изтичане на депозити към Германия, например, където правителството пое пълната гаранция (подобни изтичания се наблюдаваха в Гърция, а в тези дни и в Румъния).

Наблюдават се преливания на депозити и в рамките на еврозоната (от Австрия към Германия и др.).

В ЕС (в това число и България) може да се очакват приливи на депозити от страни извън ЕС, Русия, Турция и Украйна, например, където покритието е па-малко и по-непълно (неотдавна в Русия размерът беше вдигнат от 10 000 до 20 000 евро).

"Разбира се, не бива да се забравя и липсата на развито електронно банкиране в редица страни, което затруднява трансферите. Като цяло икономическата мярка, макар и превантивна, е своебразна "икономическа некоректност" спрямо страните извън ЕС, затова е нужно да се вземат решения на още по-високо ниво%, заяви Николай Неновски.

Според него каквито и изводи да бъдат направени от настоящата ситуация, кризите ще се повтарят, защото хората са непоправими. Но в конкретния момент е възможно, и то непосредствено след кризата, когато спомените са силни, да се изградят институции и правила, които да предпазват света от криза достатъчно дълго, за да се създаде благосъстояние поне за едно поколение - до нова криза, когато се появи поколение, което не я помни, и когато се появят нови политици, които започнат отново да "рушат икономиката" и да "строят проекти".

"Днес България може да направи нещо само в рамките на ЕС, тя няма самостоятелни решения. В този смисъл България може да пострада или да не пострада, единствено ако съответно пострада или не Европа. Общото излизане от кризата е значително по-лесно от индивидуалното. Но това изисква тотално и радикално преосмисляне на цялата концепция за Европа", каза Неновски.