Ще добавя: и проект, в който на българите се пада ролята на безгласна масовка, съставена от онези балъци, които в крайна сметка ще плащат сметката. Каква е ролята на държавата им, е отдавна известно – тази на Троянски кон. (Впрочем точно руското участие в АЕЦ “Белене” имаше предвид руския посланик в Брюксел, когато спомена тази станала вече сакрална  фраза.)

Ако някой се е залъгвал, че правителството на Бойко Борисов ще озапти руските мераци да се надене на България енергийна примка на шията, може спокойно да остави тези надежни – няма смисъл.

Нещата лъснаха – по-точно лъсна истината, че тъкмо на това правителство се пада най-предателската роля в многокабинетния сценарий, разиграван под наименованието АЕЦ “Белене”.

Както много точно беше отбелязано в редакционния коментар на “Дневник”, ако Симеон Сакскабиргготски възроди замразената от Чернобил насам Втора атомна и ако тройната коалиция организира търг за изпълнител така, че да бъде спечелен само и единствено от "Атомстройекспорт", то Генералът на народа е на път да приключи сценария – като “направи ключова крачка в посока на невероятната за мнозина хипотеза Русия да има атомна централа на територията на ЕС”.

Руска ядрена централа на територията на ЕС?! Точно това става видно от резултатите на преговорите, за които министър Трайчо Трайков бе привикан в Москва навръх Коледа от своя наставник Шматко.

Оказа се, че проектът ще продължи с руски пари – в течение най-малко на две години; че насъщното финансиране през този период ще бъде най-малко два милиарда евро – и че става дума наистина вече не за държавна гаранция – но за нещо не по-малко опасно: финансиране срещу дялово участие в собствеността на бъдещия АЕЦ.

Много трудно е да се предположи за колко процента става дума. Русия вече изяви готовността си да закупи всички акции – на 100%. Според руските медии преговори изобщо са възможни при закупуване на най-малко 30%. Българската страна – сиреч трайно траещият си министър Трайчо Трайков, предпочита да ни залъгва с общи приказки или с минималистични очаквания за някакви 10-15%.

Много интересно обаче е как всъщност си я представя тази работа. Ето как: при условията на двегодишното финансиране от руска страна (предполагано на всичкото отгоре като период, в който ще намерим въжделените “стратегически инвеститори”), Русия можела да придобие над 50% от собствеността върху централата. Да го придобие обаче не как да е, а с клауза за “обратно изкупуване”.

Сиреч – след две години, кътайки парченца от постни пици, българите ще са се замогнали дотолкова, че ще могат да извадят от джоба си съответните милиарди и да заявят: спасибо, братушки, а дайте си ни сега обратно процентите. И – забележете! – този министър говори така, като че ли наистина предполага, че ако се случи този невероятен развой, братушките просто ще се усмихнат широко и ще кажат: “Ну, друзя, вот ваши проценты, они нам не нужни!”

Във връзка с това имам предложение – спешно да се организират курсове по история на България за български министри, които са забравили същата. Също и курс за запознаване със средностатистическата интелигентност и интелектуалните възможности на българите – защото същите са силно подценявани от министрите в сегашното правителство.

Та – за сведение на министър Трайков, нещата изобщо няма да се развият по този начин – каквито и “клаузи за обратно изкупуване” да е придвидил в договора.

Първо – след като руснаците и строят, и финансират собственото си строене, то това означава, че имат пълната свобода да калкулират тази си дейност по каквито стандарти си искат. При което, като дойде момента за “обратно изкупуване”, министър Дянков ще получи сметка, която изобщо не може да бъде покрита с двегодишни пастрене на огризки от постни пици.

Второ – тази схема е възможна само ако се появи наистина някой нов стратегически инвеститор, който да изкупи вторично възвърнатото от руснаците дялово участие. Такива нямаше и по времената на икономически цъфтеж – и е безкрайно интересно как ще се появи такъв по време на криза. Или може би този сценарий се гради върху надеждата, че за две години кризата ще отмине – и всички с безкраен ентусиазъм ще се захванат с финансиране на... руски ядрени централи?

Нека припомним, че единствените, които се хванаха на това хоро – немската RWE, овреме се оттеглиха, без да вложат и едно евро – защото, както Бойко Борисов много правилно забеляза, не искаха да купуват “котка в чувал”.

Кой обаче би купил котка в чувал? Можеш да го направиш, ако сам си отгледал котката. Затова – трето: има кой да бъде стратегически инвеститор. РАО “Газпром” например. Или самата “Атомстройекспорт”. Или – за да не е съвсем ачик – някоя притежавана от тях банка.

Ами ще кажете – нас това какво ни засяга? Нали страната ни няма да дава пари за този пусти АЕЦ? Като искат – да си го строят... После ще произвеждат евтин ток за нас – и ще плащат данъци на българската държава.

Точно на такава логика разчитат и руската енергийна мафия, и нейните български отрочета. Не, няма да бъде евтин този ток. Скъпо ще ни излезе – и на нас, и на чадата ни, и на внуците ни. В неговата цена ще се калкулират всички разходи за централата – не според българските, а според руските разчети. Плюс хранилището за радиоактивни отпадъци. Плюс инфраструктурата и енергийните мрежи. Проблемът е, че там ще бъде калкулирано и още нещо: свободата и достойнството ни. Не вярвате ли? Ето ви доказателството.

Има един въпрос, на който всеки би трябвало да си отговори – освен ако не е окончателно видиотен от дълго кънтене на залпа на “Аврора” в главата му. Добре – щом руснаците толкова много искат да развиват ядрената си индустрия, че са готови в името на това да финансират дори поръчки, направени от други страни – то защо не вземат да си построят тази централа на своя територия? Има къде – от Петроград до Камчатка се простира такава огромна територия... Защо държат да я построят не другаде, а именно в малка България – та било то и в силно земетръсна зона, каквато е всъщност Белене?

Отговорът е ясен: защото България е член на ЕС – и част от цивилизования свят, а Русия не е. Затова. И защото след Чернобил във въпросния цивилизован свят никой не ще и да чуе за руски ядрени реактори – все едно кое поколение са. Дребната подробност в случая е в това, че не другаде, а в България се строи руска ядрена централа с руски изпълнители и руско финансиране. От което става ясно какви сми, колко сме лоялни и колко уважаваме свободата си.

Въпроса е тогава – какво продаваме ние? Продаваме суверинитет – ето това продаваме. Другият въпрос е – срещу какво го продаваме? Е това е вече въпросът, за който няма отговор.

Срещу какво, г-н Трайков? Срещу какво, г-н Борисов?

Няма отговор. Но пък има знаменателно разщъкване на разните дежурни ядрени експерти. Ей го един такъв мазничък професор по “Нова телевизия” – казва всъщност отговора само с две думи. Преди политиците и експертите гледали в различни посоки, сега гледали в една.

Да, вярно е. Тази, в която гледа и Путин.

автор: Едвин Сугарев, http://www.svobodata.com
75