Върховният административен съд /ВКС/ върна за ново разглеждане на Апелативния съд делото за катастрофата, при която загина шоуменът Емил Трифонов-Кембъла.

Сега за пореден път Софийският апелативен съд ще гледа процеса отначало. На 13 май 2008 година Софийският градски съд призна Боян Георгиев за виновен за инцидента, станал на 17 март 2007 година. Тогава при катастрофа на бул. "Цариградско шосе" загина Кембъла. Георгиев получи пет години затвор и бе лишен от правото да кара кола седем години. Той трябваше да плати и 100 000 лева кръвнина на роднините на загиналия. През 2008 година САС намали присъдата на три години условно.
    
През юли миналата година ВКС върна за първи път делото, тъй като бяха констатирани пороци при разграничаване на наказателната отговорност на подсъдимия

Безспорно отказът на Градския съд да гледа делото по съкратената процедура рефлектира върху справедливостта на наложеното с присъдата наказание и този недостатък на атакувания съдебен акт трябва да бъде коригиран, смятат върховните съдии.

Според ВКС апелативните съдии правилно са тълкували фактите за престъпната проява и нейния автор, като зачитат смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства. Но върховните съдии не приемат предложените аргументи в жалбата на роднините на Кембъла и не споделят лансираната теза за недостатъчна оценъчност на конкретната обществена опасност

ВКС записа в мотивите си, че направената пред САС експертиза, която сочи, че Георгиев е карал не с 135 км/час, както пише в обвинителния акт, а със 149 км/час, не може да бъде зачетена, тъй като това променя основния текст на обвинението, а прокуратурата от своя страна не го е поправила. За това ВКС зачита като факт скоростта от 135 км/час, защото в противен случай това би довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.   

Същото е заключението на САС и по отношение на нивото на алкохол в кръвта на подсъдимия. Според прокуратурата то е 1,9 промила, а според вещо лице - 2,1 промила.

Софийският апелативен съд не е оценил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Това е възпрепятствало задълженията за формиране на безпристрастна убеденост, с произтичащите от това неправилно приложение на текстовете за условното осъждане и несправедливост на ефективното наказание.

Според ВКС апелативния съд е пренебрегнал изключително високата степен на обществена опасност на поведението на подсъдимия, зачестилите проявления на подобни отклонения от правилата за движение по пътищата и необходимостта от възпитателно и предупредително въздействие на санкцията и спрямо останалите.

Неправилно е приложен текстът на НК, засягащ условното осъждане, и това води до явна несправедливост на наказанието, пише съдът. Върховните магистрати посочват и че е констатирана незаконосъобразност на изводите на въззивния съдебен състав за наличието на предпоставки за условно осъждане.

Според ВКС тежестта на престъплението, неговото социално отражение и очакванията на гражданите като насоченост на генералната превенция и получено възмездие за престъпния акт формират извода, че за постигане на целите на наказанието е необходимо подсъдимият да бъде поставен в изолация от обществото.

При първото връщане на делото на САС съдебният състав не се е съобразил със задължителните указания на касационната инстанция. Некоректно са били игнорирани дадените от ВКС указания за спазване на процесуалните изисквания за задълбочено, обективно и всестранно доказателствено обсъждане, с последваща юридически издържана оценка на фактите, значими за индивидуализация на наказателната отговорност.    

Неизпълнението на задължителните указания на касационната инстанция е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за връщане на делото.

9