В цяла Европа се налага тенденцията към рециклиране на отпадъците

    

От години насам в цяла Европа се налага тенденцията към рециклиране на отпадъците. У нас сметта все още е наричана "боклук", а в чужбина наименованието е "отпадък". Ние все още не разбираме, че от това, което изхвърляме ежедневно може да се извлече полезна суровина и да се произведе продукт, който можем да използваме отново.

Това заяви проф. Д-р Рангел Гюров, ръководител Департамент „Науки за земята и околната среда" към Нов български университет относно кризата с отпадъците на столицата.

Трябва да разберем, че единственото решение за справяне със сериозния проблем и у нас е преработката - т.е. рециклиране, не унищожението на сметта. Изгарянето е остаряла, скъпа и вредна технология. При нея се отделят над 180 вида диоксини, които причиняват множество заболявания като рак, сърдечно-съдови и болести на дихателните органи, алергии, хепатит А и мн. др., както и вродени аномалии, допълни той.

При изгарянето, което включва балиране и депониране, имаме и много затруднения - във връзка с необходимите процеси на балиране и депониране се изисква намирането на мащабни терени за разполагане на площадките. Съществуват и излишни усилия за обезопасяването им спрямо отровните емисии, отделяни във въздуха, почвата и водите от сметищата и заводите за изгаряне.

Само за балирането се плащат 30 евро/тон, а общо за целия процес на унищожение, посредством изгаряне се заплащат между 140 и 280 евро/тон. Популярният пример за завод за изгаряне, разположен в центъра на Виена, унищожава сметта срещу 220 евро/тон. В момента само на площадката в "Кремиковци" се съхраняват почти 200 000 бали битова смет, а само в рамките на един ден се балират между 400 и 780 тона отпадъци, обясни още проф. Гюров.

Той даде пример, че при познатата френска технология "Оксалор" целият процес на преработка на отпадъци струва между 28 и 30 евро/тон, без допълнителни разходи, защото няма сметища и площадки за депониране, балиране и пребалиране. Освен това самият процес на преработка е изключително прост - отпадъците се подлагат на обработка с негасена вар при 100 градуса.

При тази температура вирусите и паразитите се унищожават, но органиката остава и след естествена химична реакция се превръща в алкална тор. Този продукт донася допълнителни приходи от продажбата си, които при изгарянето не съществуват. Останалият инертен материал се използва за инженерни дейности.

За самия завод пък е необходимо не голямо пространство, а тъй като технологията не изхвърля отпадни води и газове - заводът може да бъде разположен дори в центъра на града, обясни още проф. Рангел Гюров.