Наука и висше образование - тема табу в България

    

Автор: доц. д-р Любима Йорданова

Едва ли бих обърнала сериозно внимание на статията "В ЕС с болна наука и некачествено висше образование", публикувана в www.evropa.dnevnik.bg  на 10 януари 2007 г., ако тя нямаше претенциите да раздава съвети за реформата в българската наука и висшето ни образование от името на т.нар. Движение за развитие и защита /?/ на науката и висшето образование, което представя проектозакон за реформа. Интересно от кого ли Движението защитава науката и висшето образование. От самите тях?

С развитието на иновационния образователен и обучителен процес, както и на научните изследвания на базата на технологиите висшето образование с принадлежащата му наука са в постоянен възход в световен мащаб. Въпросът е - българското висше образование с принадлежащата му наука как се вписва в този световен процес? Или поне в Европейския процес - нали сме вече част от половинмилиардна Европа като държава-членка на ЕС?

За архаичното съдържание на статията и архаичния й език

Още в заглавието се говори за болна наука. Точната дума е липсваща. Говори се за некачествено висше образование. Точната дума е несъвременно. Използват се архаични изрази като коефициент на полезно действие, успеваемост, но не се споменават поне Европейските документи в тематичната област, ако не искаме да стигаме да световната наука. За тях тук аз няма да говоря и то съвсем съзнателно. Ще оставя тежката артилерия за времето на обсъждане на т.нар. законопроект, който с козметична смяна на някои думи оставя в сила Закона за научните степени и научните звания от 70-те г. на миналия век. Т.е. българската наука ще продължи да се движи с темпото на социалистическата наука от 70-те г. на ХХ в.

Все пак се радвам, че научната номенклатура от стари времена, подготвила законопроекта, е проумяла две основни положения, залегнали в законопроекта на Инициативен комитет "Учени за нов закон за научната степен доктор и научните звания". Зная това, защото аз вмъкнах в мотивировката на първия вариант на законопроекта ни изискванията за деполитизация и децентрализация на науката в България, които по-нататък бяха уточнени от колеги от различни възрастови групи и различна професионална насоченост, но със специализации в различни европейски университети в посттоталитарния период. Това са хора, които познават съвременното равнище на науката и могат да го сравнят с българското. Предадохме законопроекта като петиция на учените и в 39-тото, и в 40-то Народно събрание. Там, разбира се, няма интерес към тази тема. В момента тече процес на преразпределение на баницата. Кой ще тръгне да се занимава с наука и с някакво си висше образование? Важно е кой ще стане ЕВРОДЕПУТАТ, защото ЗАПЛАТАТА Е 7 000 ЕВРО. Така пишат поне специализираните издания в Интернет.

В статията се споменава за отслабен контрол на държавата. Той просто липсва. Реформата е табуизирана тема за Министерството на образованието и науката през целите тези 18 години демократичен преход. Причините? Неподготвеност на министрите - всичките /!/ и страх от започване на реформа за придаване на съвременно измерение.

Коментира се законността или незаконността на възникващите нови университети и филиали, както и за недостатъчния брой хабилитирани лица, които създавали лошо подготвени специалисти. Говори се за пътуващи преподаватели, като за нещо лошо. В цял свят учените пътуват. В Хайделбергския университет например, като световен университет и участник в Лигата на Европейските университети стара традиция е в сряда да има т.нар. вечерна лекция, изнасяна от учени със световна известност. Тук думата "изнасяна" е употребена експресивно, защото в Университета има само мултимедийни презентации. Лекторът не чете, а разказва и сочи схемата на лекцията на екран.

Говори се за сгъстени цикли в няколко дни на изнасяните лекции у нас. Това са съвременните т.нар. блоксеминари, които са и първата част от виртуалното обучение в дистанционния му вид и включват запознаването на преподавателя със студентите и набелязване на проблемите. По-нататък следва виртуалната част на обучението, което предполага известна свобода на общуването преподавател/ студенти и се осъществява по електронен път - най-често чрез мейли и срещи в чат-рума. Обичайни за европейските университети през последните години са видеосеминарите, включително и в редовното обучение. За справка може да послужи Университетът в Клагенфурт, Австрия. Т.е. дидактическите принципи днес са различни от тези през 60-те и 70-те г. на миналия век. Днешното висше образование е твърде технизирано за разлика от това през ХХ-ти в.

Хегемонията на "старите професори" за съжаление е реален факт в България. Тя е съпроводена и от хегемонията на "старите учени", защото ако една научна институция като Българската академия на науките се ръководи от хора със средна възраст 70 г., т.е. вече пенсионери или на възраст близка до пенсионната, ясно е, че с тези хора не може да се говори за иновативна наука. Най-често те не са "на ти" с високите технологии. Не е чудно, че нито един учен от Управителния съвет на БАН, бил той химик или физик, не е Нобелов лауреат, не е и носител на Наградата "Мария Кюри", ако се свием в европейския мащаб на науката. Причината е главно в технологичната несъвместимост на българската наука с европейската и световната.

Функциите на прочутата съветска структура в българската наука - ВАК - Висшата атестационна комисия отдавна вече са изчерпани. Тя беше и сега е орган за идеологически контрол в българската наука. Така пише и в Правилника за приложение на Закона за научните степени и научните звания. Валидно и сега е положението за "даване" на научни степени и звания да се иска мнението на партийния /?/ и комсомолския /?/ секретар, да се удостояват хора, които имат трудови отличия, например "Герой на социалистическия труд".

Защо да не му подари ВАК - на него, на героя - и някоя научна степен? Нищо че се предлага да се замени ВАК с НСА - с Национален съвет за атестиране на учените, който щял да бъде държавно-обществен орган. На прост език казано, леля Мара и бай Пешо ще определят в качеството си на общественици, кой в България ще стане професор в областта на биотехнологиите или Европейското право в частта му "Право на картела" например. Защото не става дума само за корупционни практики, както твърди статията, а за неизживяна политическа цензура. В новогодишното си слово Президентът на България благодари на българските академици. Ако влезете в сайта на БАН, прочетете имената на академиците и член-кореспондентите и си направите съответната справка, ще се изненадате от изключителното изискване за партийна принадлежност към БКП/ БСП, която ще откриете.

Трудно е да се повярва, че една партия, която и да е тя, е съставена само от учени и то академици. Впрочем такава йерархия в европейската и световната наука просто няма. Израстването на учените е до професор, академиите са обучителни структури или граждански сдружения на Нобелови лауреати, хора с изключителни заслуги към националната наука. Нашите академици са с изключителни заслуги към една партия и са на държавна софра. Никой не иска от тях работа. Никой не ги атестира. В сила е партийното право и аз съвсем не се учудвам на плагиата на академик, открит от колежката ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова в книгата й "Засекретените гафове на академик-ексминистъра", която излезе от печат през 2006 г., беше разграбена от колегите учени и сега предстои второ издание, което е под печат в момента.

Едно е ясно, че измъчената душа на българския учен има нужда от подобна литература. Плагиатът е извършен от академик от БАН, директор на научен институт. За него обаче Ръководството на БАН мълчи.

По отношение на заплахата от източване на висококвалифицирани специалисти от България мисля, че това е най-доброто, което може да им се случи и те действително ще станат висококвалифицирани, ако работят в реномирани университети по света. Защото скоро науката няма да влезе сред приоритетите на българското правителство, което и да е то. Хора, които обичат да управляват, не обичат да учат. Затова и не са създадени структурите, които да подпомогнат участието на българските учени в усвояването на Еврофондовете. Най-жестоко ударени са хуманитарните и обществените науки. С остарелия си материален фон и недигитализирани архиви те нямат никакъв шанс да се влеят във високотехнологичната наука на държавите-членки на ЕС.

Допълнителен негативен момент внася съставът на Научните съвети в научните институти, съставени предимно от хора в пенсионната за Западна Европа възраст от 65 г., както и в надпенсионнна възраст, каквото е управлението на БАН например. Председател на 70 г.? На тази възраст човек отдавна е престанал да се обучава и следи новостите в специалността си, дори и някога, преди десетилетия да се е занимавал с наука. Популярното в Западна Европа изречение "Той е директор, макар че е на 50 г." е неразбираемо в полето на българската наука. Смисълът е, че ръководителят е толкова добър като специалист, че независимо от напредналата си, според западноевропейските критерии, възраст той продължава да ръководи съответната област.

Реформата. Откъде да започне тя?

Първо. От акредитацията на научните институти и висши училища, за да се направят наблюдения на входа на системата.

Второ. От атестирането на всички хабилитирани лица, включително и академиците и член-кореспондентите на базата на научните им разработки през последните пет години, както сочи ЗНСНЗ от 70-те години. Законите трябва да се изпълняват, ако искаме да станем правова държава. Критериите трябва да бъдат съобразени с критериите на европейската наука, от която от 1 януари 2007 г., българските учени, сме неразделна част.

Трето. От създаването от страна на МОН на Пакет от законопроекти за висшето образование и науката, в които ясно да се определи статутът на висшите училища, на научните институти в БАН и премахването на централизацията със закриване на Централно управление като излишна административна структура, в която не се извършва научноизследователска дейност, откриване на нови структурни звена като Център за европейска комуникация, който трябва да улесни и служителите на държавната администрация, и всички българи въобще в продължителния преход към ЕС и т.н. Българските законопроекти трябва да са хармонизирани с изискванията на ЕС за изграждане на най-конкурентноспособната икономика в света, базирана на знанието. Този процес тече в различна степен в държавите-членки на ЕС.

По т. 3 може да се използват позитивните решения, които предлага Инициативният комитет "Учени за нов закон за научните степени и научните звания", създаден през 2004 г., който съобразява ситуацията у нас с европейските изисквания. Част от тях са:

• децентрализация и деполитизация на висшето образование и науката в България;
• създаване на институцията "Омбудсман в науката", човек-юрист, който да съветва учените от цялата страна на всички процедурни етапи;
• оформяне на Тричленни и апелативни Петчленни специализирани комисии по места - във висшето училище или научния институт от учени-специалисти в областта с широко привличане на чуждестранни учени като рецензенти за оценка работата на кандидата и членове на комисии;
• подробна аргументация на вота с възможност за съдебно преследване при съзнателно дадена невярна оценка;
• мандатност и т.н.

Законопроектът отлежава в парламентарната Комисия по образованието и науката вече в два парламента, представен, както писах вече, като петиция на учени. Но кой от нашите депутати въобще е чувал за ролята на петицията на гражданите в обществото на гражданите? Утежняващо е и обстоятелството, че лобито на колегите учени в Народното събрание би се състояло само от учени вече в пенсионна възраст, които: 1/ треперят да не си загубят депутатските заплати, защото с професорска пенсия не се живее и 2/ самите те са от поколение, реализирало се в други исторически условия, което няма нищо общо с технологичния ХХІ-ви век.

България днес е не само бедна страна. България днес е и неука страна и няма никакви изгледи скоро това положение да се промени. Да се пеят дитирамби за "слабостите на прехода" и "достойното място в голямото семейство на учените в ЕС" е просто смешно. България изостана от много други бивши социалистически страни, които са извършили и завършили до голяма степен този преход. Разковничето е в смяната на манталитета и една единствена думичка - работа - действително свършена, а не имитирана по стар обичай.

Една от най-важните позитивни страни на присъединяването на държавата ни към държавите-членки на ЕС е, че най-после българите ще започнат да се сравняват с хора, техни съвременници, но постигнали много повече като трудова реализация. Включително и като учени.

А това е и стимул за развитие.